Карл III Савойски

Карл е най-големият син на Филип II Савойски Безземни (* 1438, † 1497), 7-и херцог на Савоя, и на втората му съпруга Клодин дьо Брос Бретанска (* 1450, † 1513), графиня на Понтиевр,^{[N 4]} потенциална претендентка за бретанската корона.

Има четирима братя и една сестра:

• Лудвиг (* 1488, † 1502), приор на Гран Сан Бернар
• Филип (* 1490, † 25 ноември 1533 в Марсилия), приор на Гран Сан Бернар, епископ на Женева (1495 – 1509, напуснал), барон на Фосини, маркграф на Салуцо, граф на Женева (1514), вероятен първи херцог на Немур
• Абсалон († 1494 като бебе)
• Йоан Амадей († 1495 като бебе)
• Филиберта (* нач. 1498, † 1524), маркиза на Жекс, херцогиня на Немур (1515), господарка на Фосано (от 1515) и на Малавал (от 1516), виконтеса на Бридиер, господарка на Шана, Йен, Бурже, Мудон, Сен Жулиен, Понсен и Сердон, Вирьо льо Гран, Бия, Бруйер, Тур и Фле.

Има също трима полубратя и една полусестра от първия брак на баща си с Маргарита дьо Бурбон, сред които Луиза, майка на краля на Франция Франсоа I, херцогиня на Бурбон, и Филиберт II Красивия, 8-и херцог на Савоя и претендент за короната на Йерусалим.

Има и трима полубратя и пет полусестри от извънбрачните връзки на баща му, сред които Райнер, нар. „Големи Извънбрачни Савойски“, родоначалник на династическия клон Савоя-Вилар.

Карл III наследява своя полубрат и 8-и херцог на Савоя Филиберт II Савойски след неговата смърт без потомство на 10 септември 1504 г.^[1] Той намира държавата в лошо финансово положение и лишена от територии поради преотстъпените земи на трима господари: Бианка Монфератска контролира почти цял Пиемонт, майка му Клодин дьо Брос държи Бюже, а Маргарита Австрийска – Брес, Фосини и Графство Вилар. Карл трябва освен това да се наложи над претенциите на полусестра си Луиза Савойска за наследство на херцогството, тези на полубрат си Райнер, изискващ възстановяването на права и феоди, и над брат си Филип, който подкрепя Луиза и Райнер.

Карл III освен с финансовите проблеми се сблъсква и с политически, като нарастващото съперничество между савойските благородници и тези от Пиемонт, които той се опитва да събере в двора си, а през 1518 г. реформира из основи стария савойски Орден на огърлицата, който става Върховен орден на Пресветото благовещение.^[2] Карл III е силно религиозен, макар че това не му пречи да заема решителна позиция, когато Църквата се опитва да застава над правата на Савоя. Въпреки това той е любител на тишината и рутината, не понася усложненията и тънкостите на политиката, таи дълбока отвращение към военното дело, с една дума – лишен е от необходимите качества за управление на държавата.^[3]

След смъртта на епископа на Женева Карл дьо Сесел на 13 април 1513 г. Карл III налага за епископ, с подкрепата на папа Лъв X, братовчед си Йоан-Франц Савойски – незаконен син на предишния епископ и негов чичо Франц Савойски. Тази савойска намеса предизвиква бурната реакция на женевците, сред които се отличава патриотът Филиберт Бертелие, и които се съюзяват с Кантон Фрибур чрез временен договор от 4 юли 1513 г. През април 1529 г. и през 1532 г. Карл III изпраща Рене дьо Шалан в Берн, за да се опита да се прекъсне сближаването между двата града, но напразно – Съвещателната асамблея в Тонон от 1534 г. още повече затяга съюза между тях. Женева въстава и херцогът налага блокада на града, при което тя се обръща за помощ към Берн. Берн атакува на 10 януари 1536 г. и през февруари завладява страната Во.^[4]

Неспособен да реагира, Карл III заплашва, че ще накара да се намеси император Карл V, чийто васал е той; императорът обаче е блокиран в Неапол. След бягството на епископа на Женева през 1527 г. преходът към Протестантска реформация е всеобщ за контролираните от Берн територии. На 10 август 1535 г. Висшият съвет забранява литургията и Реформацията се налага въпреки опозицията, което води до непреодолимо културно разделение.

В страната Во и в Женевоа група савойски благородници – защитници на херцога на име „Братство на лъжицата“ (на френски: Confrérie de la Cuiller) кара да се възцари терор на територията. През 1530 г. Карл III хвърля в Шийонския замък Франсоа Бонивар – син на господаря на Lunes и защитник на Съвета на Женева. Историята е описана от Байрон в произведението „Шийонският затворник“, а в паметта на потомците Карл ІІІ Добрия остава като тиранин, заточил свободолюбивия швейцарски патриот.

Опитвайки се поне частично да излекува сериозния дефицит – дело на предишните управления Карл III се съюзява с френския крал Луи XII в Камбрийската лига срещу Миланското херцогство. На 1 януари 1515 г. Луи XII е наследен от Франсоа I – родоначалник на френската кралска династия Валоа-Ангулем и племенник на самия Карл.^{[N 5]}

Поради приятелството на Карл III с френския крал в Савойското херцогство нахлуват швейцарските наемни войски, наети от папа Лъв X, на които Карл е отказал транзита през Франция. Френската армия, командвана от Джан Джакомо Тривулцио, заобикаля швейцарците, които напускат Пиемонт, извоюва блестяща победа в Битката при Мариняно на 13 септември 1515 г. и окупира Миланското херцогство. За Швейцария това е последната битка, в която тя се опитва да контролира събитията в региона. На 7 ноември 1515 г. осем кантона подписват Женевския мир с Кралство Франция – официалното начало на швейцарския неутралитет.

Победата на френския крал Франсоа I при Мариняно бележи значителен спад на влиянието на Савоя в Северна Италия. Карл III губи и подкрепата на папа Лъв X след убийството на съпруга на сестра му Джулиано Медичи в Заговора на Паци. Без армия и без големи ресурси Карл III не успява да води съгласувана външна политика. Той редовно променя подкрепата си ту за племенника си – френския крал Франсоа I, ту за девера си – император Карл V, и накрая се спира на втория.^[5] При сключването на Мирния договор от Ноайон на 13 август 1516 г.,^{[N 6]} слагащ край на войната на Камбрийската лига, Карл III посредничи между двамата.

При избора на Карлос I Испански за император на Свещената Римска империя с името Карл V отново има война (1523) г. Франсоа I слиза с армията си през Алпийските проходи, но е победен в Ломбардия от имперската армия. На следващата година той се връща с армията си в Алпите, преминавайки отново през земите на Савойското херцогство с опустошителен ефект за местното население и завладява Милано, но е разгромен и пленен в Павия. Междувременно Карл III се е сближил с император Карл V, комуто става зет.

С изчезването на Палеолозите от Монферат в лицето на Джан Джорджо Палеолог през 1533 г. Карл III предявява претенциите си към територията като потомък на Йоланда Монфератска, която през 1333 г. се жени за Аймон Савойски. Срещу това се изправят маркграфът на Мантуа Федерико I Гондзага и маркграфът на Салуцо Франческо Лудовико I, подкрепян от френския крал Франсоа I.

Възползвайки се от проблемите на Карл III с Женева, Франсоа I претендира за наследството на майка си Луиза Савойска (полусестра на Карл III) в Брес и Фосини. По-нататъшното сближаване на Карл III с Императора, което води до изпращането на неговия син Лудвиг в Мадрид, за да бъде образован там, е предлог за крал Франсоа I да нахлуе в Савойското херцогство. На 3 април 1536 г. французите окупират Торино и Карл III бяга със сина си Емануил Филиберт във Верчели. Франсоа I обявява Пиемонт за присъединен към Франция въпреки героичната съпротива на градове като Аоста и Ница. За съжаление Карл III е твърде слаб икономически и военно, за да може да се надява да възстанови изгубените градове и дори не се опитва да си върне властта над Пиемонт. Голяма част от Савойското херцогство от 1536 г. до смъртта на Карл III през 1553 г. се намира под управлението на племенника му – краля на Франция Франсоа I, който разглежда херцогството като база на Италианските войни с Хабсбургите. Териториите на Карл III са сведени единствено до провинциите Аоста, Верчели и Ница.

Мирът от Ница, подписан през 1538 г., го лишава за период от 10 г. от по-голямата част от териториите му. Той договаря неутралитета си с французите и запазва само малка част от Пиемонт. В Торино се установява френски губернатор, принуждавайки Карл III да се приюти в Ница. Ница се превръща в неговата основна крепост и там той развива парично производство по наредби от декември 1541 г. Херцогът пребивава също в пиемонтския град Верчели.

През 1543 г. французите и турците обсаждат Ница по суша и по море. На 7 септември помощна армия, водена от Карл III и маркиз Дел Васто, ги кара да вдигнат обсадата. Херцогските войски постепенно възвръщат контрола над Графство Ница, а жителите, които са на френска страна, са подложени на репресии. Основна последица от тази обсада е желанието на херцозите на Савоя и по-специално на наследника на Карл III – синът му Емануил Филиберт за укрепване на защитата на Ница.

Когато испанците и англичаните започват да заплашват Париж, крал Франсоа I е принуден да подпише Мирния договор от Крепи^{[N 7]} на 18 септември 1544 г., с който се ангажира да върне на Савоя всички окупирани земи без Пинероло и Монмелиан.^{[N 8]} Французите всъщност остават там, където са и след смъртта на Франсоа I през 1547 г. Неговият наследник Анри II дори посещава Торино и е посрещнат триумфално, сякаш градът е френски.

Карл III умира внезапно от инсулт във Верчели на 66-годишна възраст. Всичките му вещи са откраднати и разпръснати, а тленните му останки не само не са почетени, но дори не са погребани няколко години. Те остават в обикновен ковчег върху шкаф в сакристията на Катедралата на Верчели „Св. Евсебий“,^[6] докато не са погребани в параклиса, където почива блаженият Амадей да Силва.^[3]

Неговото царуване е изпълнено с постоянни затруднения. Чумата и гладът, в допълнение към грабежите и насилието на чужденците, влошават условията в херцогството, а междувременно херцогът, винаги нуждаещ се от пари, е принуден да продава длъжности и магистратури, да приема суми, за да опрости наложените наказания, да е изключително бавен в плащанията, така че придобива славата на скъперник. В едно нещо е перфектен според съвременниците му: да кара телохранителите си да носят сребърна материя и да украсява униформите им с големи кръстове от същия метал.^[3]

∞ 26 март 1521 във Вилфранш^{[N 9]} за инфанта доня Мария Беатрис Португалска (* 31 декември 1504 в Лисабон, † 8 януари 1538 в Ница), графиня на Асти (1531), дъщеря на португалския крал Мануел I и на втората му съпруга доня Мария де Кастиля и Арагон, която му носи като зестра Графство Асти. Почива след раждането на последното им дете. Имат шестима сина и три дъщери, повечето от които починали в ранна детска възраст:^[7]

1. Адриан Йоан Амадей Савойски (* 11 декември 1522, † 10 януари 1523), принц на Пиемонт, погребан в параклисa „Св. Себастиян“ в Катедралата на Ивреа.^[6]
2. Лудвиг Савойски (* 4 декември 1523, † 25 ноември 1536 в Мадрид), принц на Пиемонт.
3. Емануил Филиберт Савойски (* 8 юли 1528 в Шамбери, † 30 август 1580 в Торино), 10-и херцог на Савоя (1553), граф на Асти, принц на Пиемонт, граф на Аоста, Мориен и Ница (1553 – 1580), титулярен крал на Кипър и Йерусалим, ∞ 9 юли 1559 за сестрата на френския крал Анри II – Маргарита дьо Валоа (* 1523, † 1574), от която има един син
4. Катерина Савойска (* 25 ноември 1529, † май 1536)
5. Мария Савойска (* 12 юни 1530, † 1531)
6. Изабела Савойска (* май 1532, † 24 септември 1533)
7. Емануил Савойски (* март 1533, † 1535)
8. Емануил Савойски (* май 1534, † 1537)
9. Йоанмария Савойски (* 3 декември 1537, † 8 януари 1538 в Ница), погребан в параклис на Катедралата „Св. Мария“ на Замъка на Ница.^{[N 10][6]}

Формата „Карл III Савойски“ е използвана в историографската традиция от 18 век или по-точно – в произведението на френския историк бенедиктинец Шарл Клемонсè „Изкуството да се проверяват дати“ (L'Art de vérifier les dates)^[8] от 1750 г. Тя преминава в творбите на „класическите“ савойски историци от 19 век като Виктор Флур дьо Сен-Жони,^[9] Жозеф Десè^[10] и Клод Жену,^[11] както и в тези на модерните историци като Анри Менабреà^[12] и Жак Лови,^[13] и в енциклопедични произведения като това на Мишел Мурè.^[14] Тази форма е използвана и от кралица Мария Жозе Белгийска в проучванията ѝ за Дом Савоя.^[15]

Въпреки това много древни историци – като Южен Каи дьо Пиерлà^[16] или Жорж Дублè,^[17] както и модерни такива^[18] използват формата „Карл II“, както и нумизматите,^{[19][20][21][22]} археолозите и архивистите.

Наименованието KAROLVS SECVNDVS (Карл Втори) или CAROLVS II, което се появява на монетите му, издадени през 39-годишното му царуване, показва, че той е карал да го наричат Карл II и не е имал предвид малкия Карл Йоан Амадей Савойски, починал на 8-годишна възраст, нито своя предшественик Карл II Савойски. Монетите, сечени на името на малкия Карл Йоан Амадей, не споменават Карл II, а KAROLVS IO AME DVX SABAUDIE или K I A (абревиатура от инициалите му).

• Савойско херцогство
• Савойска династия
• История на Пиемонт
• Принц на Пиемонт

• ((it)) Lino Marini, CARLO II, duca di Savoia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 20, 1977, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1977
• ((it)) ((fr)) ((de)) Bernard Andenmatten – Carlo II di Savoia, в Dizionario storico della Svizzera
• ((it)) Carlo III в Storiologia.it
• ((en)) CHARLES de Savoie на уеб страница MedLands на Foundation of Medieval Genealogy
• ((it)) Carlo III в Enciclopedia genealogica del Mediterraneo

• ((it)) Carlo Merlini, Ambienti e Figure di Torino Vecchia. Turin 1938.
• ((it)) Alessandro Barbero. La corte di Carlo II, duca di Savoia (1504 – 1553). In: Il Ducato di Savoia. Amministrazione e corte di uno stato franco-italiano. 1416 – 1536. Quadrante Laterza (118). GLF Editori Laterza, Roma-Bari 2002. ISBN 88-420-6708-3
• ((fr)) André Paullel-Guillard. La Maison de Savoie: Charles II (dit parfois III) Le Bon Архив на оригинала от 2016-11-07 в Wayback Machine.
• ((it)) P.P. Patriarca. La riforma legislativa di Carlo III di Savoia, un tentativo di consolidazione agli albori dello stato moderno. 1533. Turin. Biblioteca subalpina 1988.
• ((it)) G. Fornaseri. Beatrice di Pörtogallo, duchessa di Savoia. Cuneo 1967.
• ((fr)) Guido Castelnuovo. La Savoia au Moyen-Âge, 1031 – 1536
• ((fr)) Louis Charles Dezobry et Théodore Bachelet. Dictionnaire de Biographie et d’Histoire, Paris, 1863
• ((fr)) Charles Gilliard (1879 – 1944). La Conquête du Pays de Vaud par les Bernois, 1935
• ((fr)) Claude Genoux. Histoire de Savoie Rééditions. La Fontaine de Siloé, Montmélian 1997, ISBN 2-84206-044-X, chapitre: «Charles III surnommé le Bon ou le Malheureux», p. 248 – 270.
• ((fr)) Jean Lullin. Notice historico-topographique sur la Savoie : suivie d'une généalogie raisonnée de la Maison Royale de ce nom.