Карладово
Карладово (на гръцки: Μηλιά, Милия, катаревуса: Μηλέα, Милеа, до 1926 година Καρλάτ, Карлат[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.
| Карладово Μηλιά | |
| — село — | |
 Нидже от Карладово | |
  Карладово  Карладово  Карладово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 143 m |
| Население | 431 души (2021 г.) |
География
Селото се намира на 143 m надморска височина[2] на 2 km североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), до реката Карадере.[3]
История
Край Карладово е открит античен мраморен погребален релеф, на който двама млади хора стоят пред седяща женска фигура. Открити са и погребални мраморни плочи с надписи на гръцки и латински.[3]
В Османската империя
Според Стефан Веркович към края на XIX век Карладово е българо-мохамеданско селище с мъжко население 358 души и 90 домакинства.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кърладово, Ениджевардарска каза, живеят 105 българи християни и 675 българи мохамедани.[5] Същевременно селото е показано и като Кърладово във Воденска каза с 200 жители българи мохамедани.[6] Според Тодор Симовски за Карладово се отнасят и данните за село Корово - 105 българи християни и 165 българи мохамедани.[5][2]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото със 150 български християнски и 700 мюсюлмански жители.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Карладово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карладово има 260 къщи славяни мохамедани.[8]
В 1924 година мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени 615[2] туркогласни гърци бежанци, които донасят камбаната и иконите на църквата си, както и елиногласни гърци от Курсули в околностите на Панормос (Бандърма). В 1926 година името е преведено на гръцки като Милеа или Милияс (Μηλιάς), ябълка.[3] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 169 бежански семейства и 508 души.[9] Местните жители са по-малобройни от бежанците.[2]
Джамията е превърната в църква „Свети Георги“. Днешната църква е посветена на Рождество Богородично, като бежанците донасят смятана за чудотворна икона от Мала Азия.[3]
Селото е богато, тъй като землището му се напоява добре от Мъгленица. Произвежда се десертно грозде, овошки, тютюн.[2]
В 1981 година селото има 787 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ и в него „македонският“ и турският език са запазени на средно ниво.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Лозя[11] | Λόζια | Амбелия | Αμπέλια[12] | местност на СИ от Карладово[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 789[2] | 605[2] | 668[2] | 982[2] | 845[2] | 787[2] | 769[2] | 542 | 558 |
Личности
- Родени в Карладово
Тодор Темелков (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански[13]
