Карадж (на персийски: کرج) е град в Иран, столица на провинция Алборз. При преброяването от 2016 г. има 1 592 492 жители. Четвърти по големина град в страната.[1]
Най-ранните записки за Карадж датират от 30 век преди новата ера. Градът е построен и развит по времето на династиите Сефевиди и Каджар и е дом на исторически сгради и паметници от тези епохи. До втората половина на 20 век е известен главно като летен курорт. Днес е основен индустриален град с фабрики за производство на захар, текстил, тел и алкохол.
Карадж е основан 3000 години преди новата ера.[2][3] Районът на село Хурвин до града е обитаван от бронзовата епоха, а региона Келяк на левия бряг на река Карадж от желязната епоха.
До края на 20 век в града се преминава основно по каменен мост, построен в ерата на Сефевидите. В началото на 19 век Дворецът на Солейман, който включва четири кули, заобиколени от градини и стени, е преустроен като летен курорт на Солейман Мирза, принц управител на Керманшах. В наши дни там се помещава факултетът по земеделие на Техеранския университет.
Източник: Иранска метеорологична организация (рекорди),[4] (температури),[5] (валежи),[6] (влажност),[7] (дни с валежи и сняг),[8] (слънце)[9]
В Карадж се намират язовирът Амир Кабир и други малки езера. Градът е изходен пункт за пътуване по пътищата към север през планината Алборз до Каспийско море.[10]
По-голямата част от жителите на Карадж са персийско-говорещи, а азербайджанците съставляват втората по големина етно-езикова група в града. Кюрди, гилянци, мазандеранци и лури са другите етноси сред населението на града.
Карадж е свързан с жп линии и магистрали към Техеран 40 км източно и Казвин 100 км северозападно.
Метро станция Голшар.
Градът се обслужва от градска железопътна организация, създадена на 21 декември 2001 г.[12][13] Той също така се обслужва от метростанция Карадж, която е създадена на 7 март 1999 г. и се намира близо до пътя Техеран-Казвин.
Въздушния транспорт се обслужва от международното летище Паям, което е построено през 1990 г. и е официално открито през 1997 г.
Икономическата база на Карадж е близо до тази на Техеран. Това се дължи на транспортирането на стоки между Техеран и Каспийско море. Химикали, торове и преработени селскостопански стоки също се произвеждат в града.
Той е основен индустриален град, с фабрики за производство на захар, текстил, тел и алкохол. Основно място за средната класа на Техеран. Това се дължи на по-добрите жилищни условия, на околната среда и по-евтиния стандарт.
Шахрак Джахяншар е първият модерен частен индустриален и жилищен комплекс на града, построен през 1960 г. Заводите Джахан CIT (текстилна фабрика), Рокан Набяти Джахан (фабрика за масло) и Cay Джахан (фабрика за чай) са установени в комплекса. Той е един от най-големите индустриални зони на нацията, с дял от БВП на страната от 20%.
Специалната икономическа зона на Паям с площ около 3600 хектара в рамките на територията на международното летище е създадена за развитие на въздушния превоз на товари и пощенски транспорт, хладилен склад и опаковъчни услуги. Това е единствената СИЗ в региона с привилегията да има своя собствена авиокомпания.
Карадж е роден град на няколко футболни национала и е дом на ФК Сайпа, един от участниците в иранската премиер лига. Притежава една от най-добрите школи.[14]
Стадион Енгелаб е с капацитет от 15 000 души. Използва се предимно за футболни мачове. Има и тенис корт в Шахрак Джахяншар.
Ски курортитеДизин и Хур са разположени в близост до Карадж, в планината Алборз.
Заедно със съоръженията за каране на ски в Дизин има тенис кортове, наклон за ски на трева, височини за планинско катерене и ходене, както и езда и маршрути за колоездене.[15]
Високата надморска височина улеснява хората в града, да използват планински пътеки за пешеходен туризъм и планинско катерене.