Аспида
Аспидата (Vipera aspis), наричана също каменарка, е вид змия от семейство Отровници (Viperidae), разпространена в Западна и Южна Европа.
Аспида | ||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Изчезнал (1933 г.)[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||
Аспида в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Разпространение и местообитание
Аспидата е разпространена в Североизточна Испания, по-голямата част от Франция, най-югозападните части на Германия, Западна Швейцария и Италия, включително Сицилия.[3]
В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката (Vipera ammodytes).[3]
Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините.[4]
Подвидове
- V. a. aspis
- V. a. atra
- V. a. francisciredi
- V. a. hugyi
- V. a. zinnikeri
Описание
Обикновено аспидата достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Опашката е много къса - 1/9 до 1/7 от общата дължина при женските и 1/8 до 1/6 при мъжките. Главата е широка, заострена отпред и ясно отличима от врата. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма, характерна за усойницата (Vipera berus). [4]
Хранене
Размножаване
Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните.[3]
Отрова
Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено, а според Щемлер 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.[5]