Йоан Шанхайски

Роден е като Михаил Борисович Максимо́вич на 4 юни 1896 година (стар стил) в село Адамовка, Харковска губерния (дн. Донецка област) в дворянско православно семейство, което помага материално на Светогорския манастир на Северски Донец. Към рода на Максимовичи-Василиевски принадлежи и известният църковен деец от XVIII в. митрополит Йоан Тоболски, канонизиран от Руската православна църква през 1916 г.

Баща му Борис Иванович Максимович (1871 – 1954 г.) е от сръбски произход и е предводител на дворянството в Харковска губерния. Майка му е Глафира Михайловна. Родителите му емигрират и през 50-те години на XX век живеят във Венецуела.

Братята му също живеят в различни държави. Единият получава висше техническо образование и работи като инженер в Югославия, другият, след като завършва Юридическия факултет на Белградския университет, работи в югославската полиция.

Завършва Петровско-Полтаевия кадетски корпус (1914) и Юридическия факултет на Харковския университет (1918 г.). Още като млад е вярващ, негов духовен наставник е харковският архиепископ Антоний Храповицки. Първоначално иска вместо в университета да се обучава в Киевската духовна академия, но по настояване на родителите си завършва юридическо образование.

През 1918 г. работи в Харковския окръжен съд.

Живее като емигрант в Югославия. Завършва богословския факултет на Белградския университет (1925 г.). По спомени на съвременници,

През 1924 г. митрополит Антоний Храповицки, който по това време оглавява Руската православна църква зад граница, го подстригва за четец (клирик) в руската църква „Св. Троица“ в Белград. Скоро по поръка на владиката Антоний Максимович подготвя доклад за произхода на закона за наследяването на престола в Русия, в който изследва въпроса доколко законът отговаря на духа на руския народ и историческите му традиции.

През 1926 г. е подстриган за монах в манастира в Милково, става учител в сръбската гимназия в гр. Кикинда (до 1929 г.), преподавател и възпитател в духовната семинария „Св. Апостол Йоан Богослов“ в Охридската епархия в гр. Битоля. От 1929 г. е йеромонах. През този период публикува редица богословски трудове („Почитане на Св. Богородица и Св. Йоан Кръстител и ново направление на руската богословска мисъл“, „Как Светата Православна църква е почитала и почита Божията Майка“, „Учение за София – Божията Премъдрост“), в които от православна гледна точка полемизира с поддръжниците на теологическата концепция за софиологията, на първо място със свещеник Сергей Булгаков.

Подобно на много други руски емигранти, Максимович много уважава югославския крал Александър I Караджорджевич, който покровителства руските бежанци. Много години по-късно отслужва панихида за него на мястото на убийството му по улиците на Марсилия. Други православни клирици отказват да служат с владиката на улицата от престорен срам. Тогава архиепископ Йоан на изчистена част от тротоара подготвя и отслужва панихидата на френски език.

От 3 юни 1934 г. – епископ Шанхайски. Хиротонията извършва митрополит Антоний, който изпраща писмо на архиепископ Димитрий (Вознесенски), в което пише: Като своя душа, като свое сърце Ви изпращам епископ Йоан. Този дребничък, слаб физически човек е на вид почти като дете, но изумява с аскетичната си строгост и издръжливост.

Докато живее в Китай, става известен като благотворител и попечител на различни благотворителни дружества. Създава приют за сираци и деца на бедни родители на името на Тихон Задонски – в началото в него има осем деца, с времето стават стотици (всички възпитаници на приюта са около 3500 деца). Епископът сам намира болните и гладуващи деца от шанхайските улици и ги води в приюта. В житието на епископ Йоан се казва, че

Архиепископ Йоан отделя много внимание на религиозното образование, посещава затвори, навестява болни в психиатрични клиники. По това време случаите на изцеление по неговите молитви вече са многобройни. Всеки ден служи литургия. С негова помощ в Шанхай е изграден катедрален храм на „Пресвета Богородица Застъпница“ и църквата „Св. Николай“ – храм-паметник в чест на Николай II.

През 1945 г., след превземането на Манджурия от войските на Червената армия, православните архиереи в Китай, които преди това се намират под юрисдикцията на Руската православна църква зад граница, признават църковната власт на патриарх Алексий I. В тази ситуация епископ Йоан известно време споменава на богослуженията както московския патриарх, така и главата на Руската православна църква зад граница митрополит Анастасий Грибановски. Но през 1946 година единствено той от всички далекоизточни архиереи прави избор в полза на Църквата зад граница.

През 1946 година е издигнат в сан архиепископ, отговорен за всички енориаши на Руската православна църква зад граница в Китай. През 1949 г., заедно със своето паство е евакуиран на остров Тубабао на Филипините. Служи там в лагер за бежанци, в който пребивават над 5 хиляди имигранти от Русия. Сключва споразумение с американските власти за преместване на руски емигранти от Тубабао в САЩ, което е изпълнено; малка част от бежанците отпътува за Австралия.

От 1951 година – архиепископ Западно-Европейски; за него е запазено за управление на останалите общини на Шанхай епархия (в Хонконг, Сингапур и др).