Иван Владимир

Йоан Владимир е и псевдоним на българската писателка Ангелина Илиева.

Княз Иван Владимир, почитан от църквата като Свети Йоан Владимир (на сръбски: Јован Владимир или Jovan Vladimir; на албански: Jon Vladimir), е княз на сръбското княжество Дукля, обявен след смъртта му от православната църква за светец.

Иван Владимир
сръбски княз и християнски светец
Роден	около 990 г.
Починал	22 май 1016 г. (26 г.) Преспа, Първа българска държава
Религия	православие
Семейство
Баща	Петър (Дукля)
Съпруга	Теодора Косара
Деца	Неда
Иван Владимир в Общомедия

Бащата на Иван Владимир се казвал Петрислав и бил първия владетел (архонт) на Дукля. Иван Владимир е братовчед на Стефан Войслав, понеже Драгомир му бил чичо, т.е. брат на архонт Петър.

Иван Владимир идва на престола в Дукля между 990 и 995 г. След неуспешна война с българския цар Самуил през 998 г. той е отведен в плен в България. Краткото житие на Иван Владимир посочва като негов учител охридския архиепископ Николай.^[1] Самуил го жени за дъщеря си Теодора Косара и го връща като български васал на дуклянския престол.

След убийството на цар Гаврил Радомир през 1015 г. новият български владетел Иван Владислав вижда в Иван Владимир претендент за престола и с измама го убива на 22 май 1016 г. Според Скилица Иван Вадимир е миролюбив (спрямо Византия); в добавка към това Владимир не бърза да поднови васалните си клетви, а прави това след хиляди уговорки и с посредничеството на жена си. Някои изследователи тълкуват това като гузна съвест. Възможно е и Иван Владислав да го е изтълкувал в този смисъл^[2]

Отначало князът е погребан в църквата „Св. Ахил“ в самата Преспа. Теодора-Косара пренася светите мощи в манастира „Св. Богородица Пречиста“, наричан още „Св. Богородица Краинска“ или само „Пречиста Краинска“ на брега на Шкодренското езеро.Смята се, че тази обител е създадена от княз Петрислав, близо до княжеската резиденция Краина. Както разказва дуклянският летописец, „…Косара, съпругата на блажения Владимир, станала монахиня, завършила живота си в същата църква с благочестие и свето подвижничество и била погребана там при нозете на своя мъж“. Мощите на св. Иван Владимир остават в манастира „Св. Богородица Пречиста“ до 1215 г., когато епирският деспот Михаил Ангел Комнин (1204–1215) ги пренася най-вероятно в Драч (дн. Дуръс, Албания). През 1381 г. по волята на албанския владетел Карло Топия (1358–1388) те са отнесени в манастира „Св. Йоан“. Светите мощи се пазят там до най-ново време и векове наред са почитани от местните българи и албанци.^[3]

Мощите на Иван Владимир, които в продължение на векове са пазени в манастира „Свети Йоан Владимир“ край гр. Елбасан, Албания, днес са в катедрата на Албанската православна църква в Тирана. В село Вели Микуличи близо до град Бар в Черна гора се пази кръст, който по предание е бил дарен от българския цар Иван Владислав на княз Иван Владимир – той е на особена почит сред местното население (православни, католици и дори мюсюлмани) от векове.^[4]