Иларион Михайлов
Иларион (на гръцки: Iλαρίων) е гръцки духовник от български произход, митрополит на Вселенската патриаршия и Църквата на Гърция.[1]
Иларион Михайлов | |
православен духовник | |
Роден | около 1817 г. |
---|---|
Починал | 14 декември 1889 г. |
Учил в | Халкинска семинария |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5d/Saint_Thomas_Church%2C_Kastoria_Inscription_02.jpg/250px-Saint_Thomas_Church%2C_Kastoria_Inscription_02.jpg)
Биография
Роден е със светското име Каркаляс, Каркалас (Καρακάλλας) или Михайлов около 1817 година в Станимака, тогава в Османската империя.[1] Син е на българин, преселник в Станимака от Ахъ Челеби.[2] В 1849 година завършва Халкинската семинария. Служи като дякон в Пловдивската митрополия. На 12 декември 1851 година е ръкоположен за презвитер от митрополит Хрисант Пловдивски.[1] Завършва филология в Киевската духовна академия.[3]
На 28 декември е избран, а на 31 декември 1851 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ митрополит Панарет Ираклийски го ръкополага за левкийски епископ, викарий на пловдивския митрополит.[1][4] Титулували го още Тополовски, защото тогава се предполагало, че древната Левка била при асеновградското село Тополово.[5]
На 16 март 1867 година е избран за ксантийски митрополит, а на 23 октомври 1872 година[1] става самоковски митрополит.[6][1]
На 16 юли 1874 година е избран от Патриаршията за костурски митрополит. При неговото владичество е изградена църквата „Свети Никола Нови“ в Габреш.[6]
През първата си година в Костур се противопоставя на българското възраждане в областта и подлага на гонение българския учител в Загоричани Петър Орлов от Бобища. През следващата година подема обиколка из Корещенските села, където, подпомогнат от Търпо Поповски, изнася служби на църковнославянски език.[3]
Търпо Поповски пише за Иларион:
„ | Подир смъртта на удавилия се Никифор на 1876 г. замести го Иларион, родом българин от Станимака, с висше образование по филология в Киевската духовна академия. Той, ако и българин, като пратеник на Гръцката патриаршия, първата година, преди да се ориентира за положението в епархията си, употреби своето влияние, за да напакости на българщината, която едва беше се породила... Втората година, като се ориентирал, че епархията му е населена изключително от български народ, изменил си поведението, стана по-омекчителен и почна да говори в полза на българизма.[7] | “ |
При служба в Дъмбени владиката заявява:
„ | Българският език е много богат, но не е обработен, прилича на нива, необработена, с много тръне. Този език като се обработи, ще стане един от първите в Средна Европа. Знаете ли, че тук преди немного века са владели български царе, от които случайно преди 5 месеца ми се падна в ръка една стара българска пара, намерена при оране в нивата на един селянин от близкото до Костур село Кръпени. В същото село се намери в нивята и един български печат, носещ образите на двама царе. Тези две български старини, днес позлатени, се намират у мене. За хиляди лири, ако би ми дали, няма да ги дада. Доще ден, когато немалко ще ми послужат в бъдеще. | “ |
През септември 1879 година владиката посещава училището в Бабчор, в което преподава Наум Христов и му заявява:
„ | ...продължете да учите децата на майчиния им език. Само тогава те ще могат в кратко време да научат да четат и пишат.[8] | “ |
По донос на гръцкия деец Анастасиос Пихеон Иларион е отзован от Цариградската патриаршия като българофил[3] и на 30 април 1880 година е преместен като митрополит на Фанарска и Ферсалска епархия, а митрополит Константий Фанарски и Ферсалски го замества в Костур. Начело на Фанарската и Ферсалска епархия остава до 1889 година. След присъединяването на Тесалия към Гърция в 1882 година Иларион става член на Светия Синод на гръцката архиепископия, но епархията е понижена в епископия, ранг равен на всички други гръцки епархии без Атинската.[9]
Накрая Иларион е интерниран в Атина, където и умира.[3] Според други източници умира в Кардица на 14 декември 1889 година.[1]
Бележки
Акакий | → | левкийски епископ (31 декември 1851 – 16 март 1867) | → | Аверкий |
Дионисий | → | ксантийски и перитеорийски митрополит (16 март 1867 – 23 октомври 1872) | → | Калиник |
Неофит | → | самоковски патриаршески митрополит (23 октомври 1872 – 16 юли 1874) | → | последен |
Никифор | → | костурски митрополит (16 юли 1874 – 30 април 1880) | → | Константий |
Константий | → | фанарски и ферсалски митрополит (30 април 1880 – 1882) | → | последен |
… | → | фанарски и ферсалски епископ (1882 – 14 декември 1889) | → | Мисаил (като фанарски и тесалиотидски) |