Изабела Башмакова
Изабела Григориевна Башмакова (на руски: Изабелла Григорьевна Башмакова, 1921–2005) е руска историографка на математиката.
Изабела Башмакова Изабелла Башмакова | |
руска историографка на математиката | |
![]() | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Националност | ![]() ![]() |
Учила в | Московски държавен университет |
Научна дейност | |
Област | математика |
Учила при | София Яновская |
Работила в | Московски държавен университет |
Семейство | |
Баща | Григорий Башмаков |
Майка | Анна Аладжалова |
Съпруг | Андрей Лапин |
Деца | Татяна |
Изабела Башмакова в Общомедия |
Биография
Родена на 3 януари 1921 година в Ростов на Дон в семейство с арменски корени. Баща ѝ Григорий Григориевич Башмаков е бил юрист. През 1932 година семейството се мести в Москва. През 1938 година Башмакова постъпва да учи във Факултета по математика и механика на Московския държавен университет, но по време на Втората световна война е евакуирана от Москва и служи като медицинска сестра в Самарканд.[1][2] През 1948 година завършва докторската си дисертация под ръководството на математичката София Яновская.[3] Дисертацията ѝ е посветена на историята на въвеждането на дефинициите на целите и рационалните числа от времето на Евклид и Евдокс до Золотарьов, Дедекинд и Кронекер.[1][2]
Башмакова остава в Московския държавен университет като асистент и през 1949 година е повишена в доцент. През 1950 година съпругът ѝ, математикът Андрей Лапин, е арестуван за противопоставянето си на „Лисенковщината“ (политическа кампания, насочена срещу генетиката и научно-базираното селско стопанство), но отново е освободен през 1952 година, частично благодарение и на усилията на Башмакова.[4]През 1961 година Башмакова се хабилитира (става доктор на науките) и седем години по-късно, през 1968 година, става пълен професор.[1][2]
По-късните ѝ изследователски приноси включват сравняване на математическия инструментариум, използван от Диофант за решаване на Диофантови уравнения, и съвременните методи, и следвайки разсъжденията на Якоби, тя прави предположението, че методите на Диофант са били значително по-сложни, отколкото дотогава се е смятало, но че тяхната комплексност е останала скрита, заради спецификите на разглежданите случаи, описани в трудовете на Диофант. Башмакова използва комплексни числа да възпроизведе наново геометричните трансформации, изследвани от Франсоа Виет.[1][2] Освен това изследва историята на алгебричните криви и превежда на руски трудовете на Пиер дьо Ферма.[5]
През 1986 година Международният конгрес на математиците първоначално публикува списък от поканени лектори, в който не присъства името на нито една жена. След изразените протести, изпълнителният комитет на конгреса кани шест жени да говорят пред конгреса. Башмакова е една от шестте поканени жени, тя няма възможност да пътува и да посети конгреса, но статията ѝ е отпечатана в сборника с доклади.[6]
Международната академия за история на науката избира Изабела Башмакова за свой член-кореспондент през 1966 година и за пълноправен член (академик) през 1971 година.[1][2] Връчени са ѝ почетни дипломи през 1971, 1976 и 1980 година.[4] През 2001 година Академията отличава Башмакова с медала на името на френския математик Александър Койре.[4] През 2011 година конференция на Руската академия на науките е озаглавена в нейна чест.[7]
През 1999 година Башмакова се пенсионира и е избрана за професор емеритус. Умира на 17 юли 2005 година по време на ваканцията си в Звенигород.[8]
Библиография
- Лекции по истории математики в Древней Греции, 1958.
- Становление алгебры. М.: Знание, 1979, 64 с. ил.
- История диофантова анализа от Диофанта до Ферма. М.: Наука, 1984, 256 с. (В соавт. с Е. И. Славутиным)
- Диофант и диофантовы уравнения. М.: Наука, 1972, 68 с.
Източници
![]() ![]() | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Isabella Bashmakova в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |