Игнатий Български

български патриарх

Игнатий Български е висш български православен духовник, борец за независима православна българска църква, седемнадесети български патриарх по време на управлението на Константин Асен.[1]

Игнатий Български
български патриарх
Починал
Етносбългари
Религияправославие

Биография

Името Игнатий Български се споменава за първи път в Търновско евангелие (1273).

Игнатий Български възглавява църковно-политическото течение във Втората българска държава срещу сключената между папа Григорий X и привържениците на византийския император Михаил VIII Палеолог Лионска уния (1274), и опитите чрез повсеместното ѝ въвеждане да се унищожи независимостта на българската и сръбската православни църкви. За заслугите си към православието е наречен в една преписка от 1276 – 1277 г. „стълб на Православието“, т. е. опора на православната вяра.[2]

Източници