Иван Попов (учен)

Завършва:

• специалност „Математика“, Софийски университет „Климент Охридски“ (1930),
• специалност „Електротехника“, Висше национално училище по електротехника и хидрология, Тулуза, Франция (1933).
• докторска дисертация във Висшето техническо училище в гр. Илменау, Германия, и получава научната степен „Доктор на техническите науки“.

През 1921 г. става член на Комсомола, а от 1950 г. и на БКП. През 1925 г. е осъден на затвор за дейността си.^[1].

Основоположник и организатор на крупната електротехническа промишленост в България. По-важни дати:

• 1933: инженер в заводи, Париж – с изобретения и патенти
• 1934: основател на предприятие за битови електроуреди научна апаратура, София
• 1941: инженер-изследовател, завод „Агро лукс“, Будапеща
• 1945: конструктор и директор, заводи „Ганц“, Будапеща
• 1949: директор, (нов) Силнотоков завод, София
• 1951: главен директор, Обединение „Елпром“, София
• 1950 – 1953: главен директор на Силнотоковия завод в София.
• от 1958 до 1962 г. работи в Германия като директор на техническа лабратория, а след това като директор на Института за високи напрежения

Заедно със съименника си от Държавната политехника и МЕИ проф. Иван Николов Попов (но роден през 1900 в Пловдив, починал през 1958) създава висшето образование в България по електрически машини. По-важни дати:

• Софийски университет „Климент Охридски“: асистент (1930).
• Държавна политехника: хоноруван доцент и ръководител на катедра „Конструкции на електрически машини“ (1949).
• Машинно-електротехнически институт: редовен доцент и ръководител на катедра „Проектиране на електрически машини“ (1953); професор (1957) в катедра „Електрически машини и апарати“, Електротехнически факултет (ЕФ).

Основни области на научна и преподавателска дейност: конструкции и проектиране на електрически машини, електротермия, електрозаваряване, електротехнически материали, силови трансформатори, електронно-изчислителни машини. Основоположник на трансформаторостроенето като изследователско и проектантско научно направление в България.

Автор на над 50 публикации (сред които и научни трудове, публикувани в чужбина); учебници, изобретения.

Избран за:

• член-кореспондент на БАН (1961),
• почетен член на Съюза на германските инженери (1962),
• почетен член на Академията за наука и изкуства, Тулуза (1963).

Според много хора, като председател на ДКНТП от 1962 до 1971 г. Иван Попов може да бъде наречен „баща на българската електроника“^[2][3].

Създава:

• първите научноизследователски и проектно-конструкторски институти в основните отрасли;
• стройна и мощна система система за информационно обслужване начело с Централния институт за научно-техническа информация с нейната Централна научно-техническа библиотека;
• условия за мощно развитие на изчислителната техника и автоматизацията във всички области чрез мрежа от изчислителни центрове и модернизация на съобщителната система.

Иван Попов е и сред инициаторите и активни поддръжници на създаването на звеното за промишлен шпионаж в Първо главно управление на Държавна сигурност.^[4]

Във висшето образование и науката:

• 1958 – 1962: директор на Научноизследователския институт за електротехнически изпитвания с голяма мощност, Берлин;
• 1962, 1 юли – 1962, 1 септември: ректор на МЕИ, София;
• 1977 – 1989: председател на Централния съвет на Научно-техническите съюзи в България.

В държавната администрация:

• 1962 – 1971: председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес;
• 1965 - 1971: председател на Комитета по мирното използване на атомната енергия;^[5]
• 1966 – 1976: член на Политбюро на ЦК на БКП;
• 1971 – 1973: министър на машиностроенето;
• 1971 – 1974: заместник министър-председател в 72-рото правителство на България;
• 1974 – 1976: заместник-председател на Държавния съвет.

Награден е с три ордена Георги Димитров, орден „Кирил и Методий“ I степен (1963), удостоен е със званията „Герой на социалистическия труд“, „Народен деятел на науката“, „Народен деятел на техниката“ (1972)^[6].

• биографична справка в рамките на проекта „Протоколи на Политбюро и на ЦК на БКП (1944 – 1989 г.)“ // Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 25.10.2015.
• Лилов, Александър. Професор Иван Попов – модерен политик и държавник // 2009. Архивиран от оригинала на 2015-11-23. Посетен на 29 октомври 2015.