Иван Димитров (публицист)
Иван Димитров (Димитриев) Тодоров е български публицист и книгоиздател, деец на работническото движение.[1][2]
Иван Димитров | |
български публицист | |
![]() | |
Роден | 1874 г. |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска работническа социалдемократическа партия Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) |
Семейство | |
Баща | Димитър Тодоров |
Братя/сестри | Станке Димитров |
Биография
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5f/Dimitar_Todorov_Dupnitsa_family.jpg/220px-Dimitar_Todorov_Dupnitsa_family.jpg)
Роден е в 1874 година в град Дупница[1] в семейството на обущаря и революционер от Крушево Димитър Тодоров.[3] По-голям брат е на Станке Димитров. Учи в Кюстендилското педагогическо училище, където става социалист. През февруари 1896 година взима участие в ученическата стачка против ограничаването на демократичните традиции в образованиеото и през март е изключен за антирелигиозни изказвания. Работи като учител в Дупница и е основател на марксическото Младежко дружество „Развитие“, в което членуват възпитаници на Кюстендилското педагогическо училище. В 1896 година участва в създаването на марксически кръжок в Дупница. В 1898 година е принуден да напусне като социалист и става учител във врачанското село Чирен, а след това в Рила.[1]
В 1899 година Димитров е организатор на първата първомайска демонстрация в Дупница. На следната 1900 година е учредител на социал-демократическата организация в града и в 1900 – 1903 година е член на градския комитет на Българската работническа социалдемократическа партия. След разцеплението на партията е на страната на тесните социалисти и в 1903 – 1904 година е секретар на БРСПД (т. с.) в Дупница. Председателства младежкото дружество „Младост“, което превръща в социалистическа организация.[1]
Димитров участва активно и в македоно-одринското движение. От 1898 година е член и съветник на настоятелството на Македонското дружество „Единство“. През 1899 година е настоятел и на Рилското македоно-одринско дружество, където междувременно учителства. Противопоставя се на крилото във Върховния комитет на генерал Иван Цончев.[4] Поддържа контакти с водача на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Гоце Делчев. След Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 година организира посрещането, настаняването и прехраната на македонските бежанци.[1]
В 1900 година Димитров заедно с Иван Кепов става редактор на първия дупнишки вестник „Изгрев“.[1][5] Заедно с Кепов откупува първата печатница в града и развива активна публицистична дейност. В 1901 година той и Кепов местят печатницата в Кюстендил и освен вестника издават и марксическа литература. Димитров участва в печатарската работа лично. В Кюстендил участва в работата на местния комитет на БРСДП (т. с). Оказва силно влияние върху брат си Станке Димитров, който тогава е ученик в Педагогическото училище. Автор е на драмата „Сеитба“.[1]
В печатницата заболява от туберкулоза и умира на 8 април 1904 година.[1]