Йоан Владислав

Син на комитопул Арон и племенник на цар Самуил, Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си Гавраил Радомир (987 г.^[1]). През август 1015 г. става цар, след като (според Дуклянската летопис^[2][3]) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според друго сведение убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.^[4] През 1016 г. убива и сръбския княз Йоан Владимир, васал и зет на цар Самуил.

Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат, че се отдава на дребнавост и мъст, а други са на мнение, че се опитва да централизира аристокрацията на Българската държава, прилагайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир мненията също се разделят – от дребна мъст срещу Самуиловия зет до желание да спре въздигащата се Рашка като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни, а Никита Хониат го нарича „тоя страшен Йоан“, което показва, че ромеите са се боели от него. Подобна е оценката на византийския философ и политик Михаил Псел – „непобедим неприятел и прехрабър Аарон”, който „държал на косъм съдбата на „ромейската държава“

Йоан Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие. Първоначално обявява, че е готов да приеме васалитет с цел да забави хода на военните действия. Василий обаче му изпраща убийци и когато не сполучва – настъпва с армия през Воден към Острово и Соск в късните дни на 1015 г. Той опустошава техните околности, както и Пелагонийското поле и подлага на мъчения пленените българи. Владислав веднага се изтегля в Преспа и я укрепва, изоставяйки Охрид.^[5] През това време Василий превзема българската столица и замисля да настъпи към Драч, но известие, че воеводата Ивац, води сериозна кампания срещу ромейските войски в Пелагийското поле, го кара да се върне назад към Мосинопол; междувременно той изпраща и два отряда към Сердика и няколко отряда към Струмица. Околностите на Сердика падат; сред тях е селището Бойон (Бояна), но не и самата Сердика; Струмица също остава в български ръце. Така завършва 1015 г.

След превземането на Охрид от ромеите Владислав избира Битоля за главен град и я укрепва. По негово нареждане е изсечен Битолският надпис (1015 – 1016), в който се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („блъгарінъ родомь“ и „самодрьжъцемь блъгарьскомь“). Предприема поход, за да върне Драч в пределите на България (1015 – 1016). Впрочем според Дуклянският презвитер Василий обещал Драч, на Владислав, като награда за родоубийството, но не изпълнил обещанието си. През 1016 г. Йоан Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88-дневна неуспешна обсада на Перник.^[6]

През 1017 г. Василий търси помощ от русите и напада земите в Североизточна България, като превзема Преслав и дава на русите богата плячка. За да ги отблъсне, Йоан Владислав изпраща Кракра Пернишки при печенегите, които се опитва да привлече като съюзници срещу русите. Освен всичко друго Владислав планира с помощта на печенегите да превземе Солун.^[7] Начинанието се проваля поради „голямата алчност на печенегите“. В действителност обаче Василий се намесва с интриги и предотвратява опасността.

През есента на 1017 г. Йоан Владислав търпи поражение от Василий II в битката при Сетина. През февруари 1018 г. обсажда крепостта Драч, където е убит в последвалата битка от византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав България пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения, за кратко за цар е коронясан синът му княз Пресиян II. Според други няма официална коронация, но Пресиян II се явява легитимният наследник и лидер на българската съпротива в албанските планини. След завладяването на България роднините и потомците на Йоан Владислав са изселени в Мала Азия и Армения.^[8]

През 90-те години на X век за жени за Мария, от която има шест дъщери и шестима сина:^[9]

• Пресиян II (* 997, Охрид, † 1061, Надмихай), владетел на България
• Алусиан (* XI век, † сл. 1068), стратег на Теодосиополис (дн. Ерзурум), претендент за българския престол
• Аарон (* X век, † XI век), пълководец, катепан на Васпуркан, управител на Иверия, дук на Едеса
• Траян (* ок. 990; † 19 май 1038), княз
• Радомир (* пр. 1019, сл. 1097, Битоля), патриций
• Син
• Екатерина († 1063), императрица на Византия като съпруга на Исак I Комин, от когото има син и дъщеря; монахиня Ксения
• дъщеря, омъжена за Роман Куркуа, ослепен 1026 г. по обвинение в заговор срещу император Константин VIII
• още четири дъщери

Съществува хипотеза, че Иван Владислав е бил активен поддръжник на богомилството и масалианството.^[10]

Името на Иван Владислав носи морският нос Цар Иван Владислав на остров Ръгед, Южни Шетландски острови, Антарктика.^[11]

• Васил Златарски. Родът на цар Иван Владислав Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
• Василка Тъпкова – Заимова. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав?
• Пламен Павлов. Иван Владислав срещу Гаврил Радомир

Гаврил-Радомир

→

цар на България (1015 – 1018)

→

Пресиян II