Иван Варналиев
Иван (Йован[1]) Панчев Варналиев, наричан Варналията и Херкулес[2], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Иван Варналиев | |
| български революционер | |
| Роден | 1863 г. |
|---|---|
| Починал | |
Биография
Иван Варналиев е роден през 1863 година във Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония.[3] Завършва училище в родния си град и работи като хлебар. Той е един от първите членове на Революционния комитет във Велес. През 1898 година е арестуван във връзка с убийството на сърбомана Петър Ташевич. Четник при Михаил Апостолов - Попето, а през 1900 година е назначен за първи организационен войвода на ВМОРО в Щипско и Светиниколкско.
През 1901 година Иван Варналиев се присъединява към четата на Михаил Герджиков в Малешевско и Струмишко. През януари 1903 година Михаил Герджиков и Иван Варналиев пристигат в Одринска Тракия с четата си, за да подсилят района, по нареждане на Гоце Делчев. Техен район е Малкотърновско, а в Лозенградско двамата срещат Лазар Маджаров. Четата навлиза в Одринска Тракия и през февруари участва в опита за атентат при гара Синекли.
| Списък на четниците на Иван Варналиев, август 1903 г. | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| № | Име | Родно място | Околия | Години | Служил ли е войник/бил ли е с чета |
| 1. | Иван Варналиев | Велес | 30 | ||
| 2. | Ристо Стефанов | Калофер | 37 | старши унтерофицер, бил е със Стойо войвода в 95 и 96 г. | |
| 3. | Стоян Димитров | Малко Търново | 25 | нов | |
| 4. | Кольо Стойчев | Ивджелири | Чирпанско | 22 | нов |
| 5. | Русе Славов | Нова Загора | 20 | нов | |
| 6. | Стоян Неделков | Игнятовци | Дряновско | 42 | служил е, бил 2 месеца с Дърв. |
| 7. | Желязко Петров | Паспалево | Малкотърновско | 22 | нов |
| 8. | Георги Караджов | Караджово | България | 28 | служил е |
| 9. | Стефан Давидов | Кочани | 24 | бил е 3 месеца с Михаил Христов | |
| 10. | Христо Баев | Казанлък | 20 | нов | |
| 11. | Недялко Куртев | Малко Търново | 25 | младши унтерофицер | |
| 12. | Иван Делибозов | Гьоктепе | 32 | младши унтерофицер | |
| 13. | Пею Петров | Мъдлеш | Бургаско | 20 | служил е |
| 14. | Иван Н. Кълбов | Дерекьой | Малкотърновско | 23 | нов |
| 15. | Янаки Кралев | Джемеран | 24 | служил е | |
| 16. | Ангел Михайлов | Дерекьой | 26 | нов | |
| 17. | Иван Костов | Аспарухово | Старозагорско | 32 | служил е |
| 18. | Никола Николов | Терзово | Новозагорско | 21 | нов |
| 19. | Стефан Събев | Сливен | 20 | нов | |
| 20. | Атанас Василев | Сливен | 20 | нов | |
| 21. | Михаил Ставрев | Цапари | Битолско | 24 | бил е в Битолско[4] |
Иван Варналиев е делегат на конгреса на Петрова нива на Одринския революционен район през 1903 година. През Илинденско-Преображенското въстание е заместник-войвода в терористичната чета на Михаил Герджиков и с отделение от 20 четници участва в превземането на казармата във Василико, когато е и ранен. В същата чета заместник-войвода е и Христо Силянов. Води сражения и в Каланджа (днес Синеморец) и на 12 октомври в Кладара (днес Сливарово). В края на въстанието Иван Варналиев охранява изтеглянето на бежанците от Одринско до границата с България, а след въстанието се укрива за кратко в Созопол заедно с Михаил Герджиков, а после пристигат в Пловдив.
Иван Варналиев активно участва в дейността на организацията и след въстанието. През 1908 година се завръща във Велес след Младотурската революция и работи като хлебар.[5] Умира в София.[6]
Народната песен от Тракийската фолклорна област „Залюбила е Василка Иван Варналията“ е за Иван Варналиев.