Загорци (област Сливен)

Село Загорци се намира на около 41 km югозападно от областния център град Сливен, около 8 km югозападно от общинския център град Нова Загора и около 26 km източно от град Стара Загора. Разположено е в Старозагорското поле на Горнотракийската низина, западно от Светиилийските възвишения. Селото е с равнинен релеф, през него тече Черковска река, десен приток на река Блатница. Надморската височина в центъра на селото е около 135 m. Климатът е преходно-континентален; почвите в землището са преобладаващо лесивирани и смолници^[2].^[3]

На около километър южно от селото минава автомагистрала „Тракия“, с която селото няма непосредствена пътна връзка. Връзката се осъществява по общинския път на изток през село Стоил войвода и връзка в южния край на Нова Загора с третокласния републикански път III-554, водещ на юг след връзката си с автомагистрала „Тракия“ към село Дядово и нататък до връзки с автомагистрала „Марица“ и първокласния републикански път I-8. Общинският път на запад от Загорци води към селата Събрано, Бенковски, Хан Аспарухово и други.

Землището на село Загорци граничи със землищата на: село Стоил войвода на север; село Дядово на изток; село Богданово на югоизток; село Любенец на юг; село Събрано на запад; село Братя Кунчеви на северозапад; село Караново на северозапад.

В землището на Загорци югоизточно от селото, отвъд магистралата, има микроязовир^[4] на Черковска река (поземлен имот с кадастрален идентификатор 30171.69.406).^[5]

Населението на село Загорци, наброявало 1379 души при преброяването към 1934 г., намалява постепенно до 329 (по служебен документ на НСИ от 2022-12-31) към 2022 г.^[6]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 392 лица, за 313 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 6 – към „турска“, за 62 – към „ромска“, за 7 – „не се самоопределят“ и за 4 – „не отговорили“.^[7]

След Руско-турската война (1877 – 1878 г.) по Берлинския договор 1878 г. селото – носещо име Торлак махле (Тарлак махла), остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г., а през 1906 г. е преименувано на Загорци.^[3][8]

Според местно предание, жителят на село Торлак махле (Загорци) Колю Данев прави една малка постройка от плет^[9], покрита със слама, която служи само за кръщаване. Към 1825 г. той прави постройка от плет, покрита с керемиди и с комин, в която се служи и Света Литургия. Църква е построена от устà (майстор) Петко Велчев от Трявна през 1863 г. През Освободителната война църквата е опожарена.^[10]

Училище в селото съществува от 1868 г. В началото се помещава в стари постройки. Било е първоначално; последователно от 1921 до 1924 г. към училището се открива прогимназиален курс. През 1963 г. се открива и VIII клас. Училищната сграда е строена през 1912 г., а през 1932 г. към нея е изградена пристройка. От 1962 до 1964 г. училището има общежитие и три занимални^[11] за децата от село Събрано и за част от децата на Загорци. Основното училище „Христо Ботев“ в Загорци вероятно е закрито през 1991 или 1992 г., докогато датират последните му архивни документи.^[12]

Читалище в селото е основано на 18 март 1928 г. Главен инициатор за основаването му е директорът на училището Стойчо Донев Сербезов, който става и първият председател на читалището, а през 1953 г. читалището – до тогава „Просвета“, е преименувано на неговото име. През 1975 г. е построена нова читалищна сграда.^[13]

Кредитна кооперация „Орало“ е основана през 1919 г. като кооперативно сдружение, чиято основна цел е да отпуска кредити на членовете си, да им доставя стоки и да продава земеделски произведения. От 1961 г. тя е преименувана на Потребителна кооперация „Съгласие“. През март 1961 г. кооперацията приема активите и пасивите и имуществото на Кредитна кооперация „Съгласие“ в село Събрано. През март 1945 г. към кооперацията е открит отдел „Трудово кооперативно земеделско стопанство“. По-късно отделът „ТКЗС“ излиза от кооперацията и се обособява като отделно селскостопанско предприятие^[14]. Със собствени средства и заеми от държавата кооперацията изгражда в двете села магазини за промишлени и хранителни стоки, заведения за обществено хранене и други.^[15] От март 1980 г. кооперацията е включена в Потребителна кооперация – Нова Загора.^[16]

Село Загорци към 2023 г. е център на кметство Загорци.^[17][18]

В село Загорци към 2023 г. има:

• действащо читалище „Стойчо Донев Сербезов – 1928“;^[19]
• православна църква „Света Троица“;^[20]
• пощенска станция.^[21]

Празникът на селото е на „Свети Дух“ – 51 дни след Великден, в деня след Петдесетница.^[22]

• Димитър Калъчлията, роден в Торлак махле (Загорци) – български хайдутин и войвода.
• Иван Тодоров, роден в Загорци през 1920 г. – български политик, герой на социалистическия труд.

• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-052
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-052-4. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
• Горнотракийска низина. Географска карта
• Източна Румелия. Карта

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.