Жълтеница

Според причините за възникването ѝ, жълтеницата бива:

• хемолитична – настъпва при бързо разрушаване на голям брой еритроцити; тогава черния дроб функционира нормално, но няма капацитет да метаболизира високите нива освободен билирубин и той се разнася с кръвта в целия организъм

хемолитичен иктерус възниква при кръвни паразитози, септицемия, някои отравяния и др.

• хепатална – настъпва при чернодробни увреждания; тогава се разрушават нормален брой еритроцити, но болният черен дроб не успява да метаболизира нормалните нива свободен билирубин

хепаталният иктерус е основен клиничен признак на хепатита, поради което неспециалистите погрешно наричат възпалението на черния дроб „жълтеница“; други причини за хепатален иктерус могат да бъдат чернодробната цироза, чернодробните паразитози, някои отравяния и др.

• холестатична – настъпва при нарушения в нормалното оттичане на жлъчката към дуоденума; тогава се разрушават нормален брой еритроцити и черния дроб нормално метаболизира освободения от тях билирубин

холестатичен иктерус възниква при стенози и обтурации на жлъчните канали, и холелитиаза

Различните видове жълтеница споделят обща черта, която се изразява в повишаване на нивото на жлъчните пигменти в кръвта и телесните течности, което от своя страна води до промяна на цвета на почти всички органи. ^[1]

Към момента не е известен лабораторен показател, който самостоятелно да определи етиологичния тип на жълтеницата. Но комбинацията от лабораторни показатели добре диференцира етиологичния тип на жълтеницата.