Животът на философите
„Животът на философите“ (на старогръцки: Βίοι καὶ γνῶμαι τῶν ἐν φιλοσοφίᾳ εὐδοκιμησάντων, Животът и ученията на видните философи) е доксография на гръцки философи от Диоген Лаерций, писана на старогръцки, може би в първата половина на 3 век.
Преглед
„Животът на философите“ е писана на гръцки и претендира да описва живота и ученията на гръцките философи. Творбата няма точно заглавие и в ръкописите се появява в различни дълги форми. Макар и в най-добрия случай да е безкритична и нефилософска компилация, нейната стойност като поглед в частния живот на гръцките мъдреци кара Мишел дьо Монтен да напише, че би искал вместо един Лаерций да има дузина.[1] От друга страна, съвременните учени съветват разказите на Диоген да се приемат със съмнение, особено когато не цитира източниците си: „Диоген е придобил значение по-голямо от стойността му, поради загубата на много първични източници и от ранните вторични компилации по случайност той остава основен продължителен източник за историята на гръцката философия.“[2]
Организация
Лаерций третира темата си в два раздела, наречени от него Йонийска и Италийска школа. Биографиите в първия раздел започват с Анаксимандър и завършват с Клитомах, Теофраст и Хризип. Вторият раздел започва с Питагор и завършва с Епикур. Сократическата школа с многобройните ѝ клонове е класифицирана като Йонийска, докато елеатите и скептиците са смятани за италийски. Диоген също така включва свои собствени стихове, макар и слаби, за философите, които обсъжда.
| Книги 1-7: Йонийска философия |
| Книга 1: Седем мъдреци |
| Талес, Солон, Хилон, Питак, Биант, Клеобул, Периандър, Анахарсис, Мисон, Епименид, Ферекид |
| Книга 2: Сократ, предшественици и последователи |
| Анаксимандър, Анаксимен, Анаксагор, Архелай, Сократ, Ксенофонт, Есхин, Аристип, Федон, Евклид, Стилпон, Критон, Симон, Главкон, Симий, Кебет, Менедем |
| Книга 3: Платон |
| Платон |
| Книга 4: Академия |
| Спевсип, Ксенократ, Полемон, Кратес, Крантор, Аркесилай, Бион, Лакид, Карнеад, Клитомах |
| Книга 5: Перипатетици |
| Аристотел, Теофраст, Стратон, Ликон, Деметрий, Хераклид |
| Книга 6: Киници |
| Антистен, Диоген, Моним, Онесикрит, Кратет, Метрокъл, Хипархия, Менип, Менедем |
| Книга 7: Стоици |
| Зенон, Аристон, Херил, Дионисий, Клеант, Сфер, Хризип |
| Книги 8-10: Италийска философия |
| Книга 8: Питагорейци |
| Питагор, Емпедокъл, Епихарм, Архит, Алкмеон, Хипас, Филолай, Евдокс |
| Книга 9: Некатегоризирани (Елеати, Атомисти, Скептици и др.) |
| Хераклит, Ксенофан, Парменид, Мелис, Зенон, Левкип, Демокрит, Протагор, Диоген, Анаксарх, Пирон, Тимон |
| Книга 10: Епикур |
| Епикур |
Български превод
В съкратен вид книгата е издадена на български през 1985 г. и втори път през 2002 г. в превод на Тодор Томов.[3]
Външни препратки
- Diogenes Laërtius, Lives and Opinions of Eminent Philosophers Архив на оригинала от 2007-11-04 в Wayback Machine., translated by Charles Duke Yonge (1853)
- Ancient Greek text of Diogenes' Lives
- Article on the Manuscript versions at the Tertullian Project
- A bibliography on the Lives and Opinions of Eminent Philosophers