Желин
- Вижте пояснителната страница за други значения на Желин.
Жѐлин или книжовно Жèлен (на гръцки: Χιλιόδενδρο, Хилиодендро, катаревуса: Χιλιόδενδρον, Хилиодендрон, до 1927 година Ζελήνη, Ζελήνι, Зелини[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
| Желин Χιλιόδενδρο | |
| — село — | |
  Желин  Желин  Желин | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Надм. височина | 674 m |
| Население | 567 души (2021 г.) |
География
Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 7 километра югозападно от демовия център Костур и на 5 западно от Маняк (Маняки).
История
В Османската империя
В османските данъчни регистри от средата на XV век Желин е споменато с 34 глави на семейства и 1 неженен: Михо, Никола, Добрик, Яно, Тодор, Койос, Михо, Тодор, Димо, Гон, Никола, Никола, Било, Гюрко, Нико, Яно, Юрко, Михос, Мюрко, Гюрко, Папа Яно, Папа Димитри, Юрко, Манчо, Брайко, Михо, Манко, Богдан, Радослав, Жирджо, Мано, Михо, Стайко, Гюрко и Койос, и три вдовици Кала, Кала и Фросина. Общият приход за империята от селото е 2100 акчета.[2] В османски дефтер от 1530 година, пише че в Желин живеят 15 мюсюлмански семейства и 13 християнски семейства.[3]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зели (Zéli) живеят 600 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Желин има 336 жители българи християни и 200 българи мохамедани или турци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Желин е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 92 къщи.[6]
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7]
В началото на XX век християнското население на Желин е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 416 българи екзархисти и работи българско училище.[8]
На 2 юни 1902 година двама четирски турци, подкупени с 50 лири от костурския владика Герман Каравангелис, убиват в църквата българския свещеник и виден обществен деец отец Васил Димитров. През септември 1902 година българската революционна организация убива в дома им укривателите на убийците на отец Димитров и турски шпиони Васил Джамбов и Стерьо Иванов Джамбов.[9]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-турско с 300 жители българи и 180 турци.[10]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Зелини (Ζελίνη) има около 120 семейства, от които 40 „българогласни“ християни: 13 „православни“ и 27 „схизматични“. Цървата на селото е в ръцете на българите. „Православните“ поддържат училище в частна къща.[11]
Според Георги Константинов Бистрицки Желин преди Балканската война има 65 български и 35 турски къщи,[12] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[13]
При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Желин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Желинъ е обозначено като българско селище.[15]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Желин има 60 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[16]
През 20-те години 40-те мюсюлмански семейства се изселват от Желин[17] и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 133[18][17] или според други данни 35 семейства и 140 души.[19] Тъй като селото е било чифлигарско гърците бежанци получават най-добрата земя.[17] След 1919 година четирима жители на Желин се изселват по официален път в България. В селото има две политически убийства.[20]
През 1927 година селото е прекръстено на Хилиодендрон, в превод хиляди дървета. В 1940 година има 621 жители, от които 380 с български произход и 45 семейства бежанци.[17]
През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[21]
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително - 31 жители на Желин с български произход са убити, а 59 се изселват в социалистическите страни.[17] Три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[22]
Селяните традиционно произвеждат тютюн и жито.[17]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Гиздария[23] | Γκισντάρια | Кокинохома | Κοκκινόχωμα[24] | местност Ю от Желин[23] |
| Осман бей[23] | Οσμάν Μπέη | Калирои | Καλλιρρόη[24] | река, ляв приток на Галешово[23][25] |
| Стомболица | Στομπολίτσα | Кангелия | Καγκελιά[24] | |
| Парлецина[23] | Παρσελίνα | Керасиес | Κερασιές[24] | местност ЮИ от Желин[23][25] |
| Пикри[23] | Πίκρι | Калирои | Καλλιρρόη[24] | името на горното течение на Осман бей[23] |
| Блато[23][25] | Μλάτος | Опоронес | Οπωρῶνες[24] | блато СИ от Желин и СЗ от Изглибе[23][25] |
| Тополи[23] | Ταπόλια | Смизи | Σμίξη[24] | местност ЮИ от Желин и СЗ от Хрупища, между Осман бей и Бодацина[23] |
| Гора села[23] | Γκαρασέλα | Ризома | Ρίζωμα[24] | местност ЮИ от Желин, на левия бряг на Бистрица (Белица)[23] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 592[17] | 457[17] | 440[17] | 621[17] | 511[17] | 525[17] | 527[17] | 565[17] | 638[17] | 617 | 610 |
Личности
- Родени в Желин
Васил Димитров (1858 – 1902), български духовник- Георги Стасов, Наум Атанасов, Яни Атанасов, Васил Аргиров, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче[26]
- Константинов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[27]
- Нумо Янакиев Желински (1882 – 1904), костурски районен войвода на ВМОРО
- Петър Ив. Марков (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[28]
Стерьо Ташков (? – 1906), костурски центрови войвода на ВМОРО
Таки Павловски, (р. 1939) художник от Северна Македония- Тома Янакиев Желински (Янаков, 1882 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец[29][30]
- Христо Димитров, преселник в Хрупища, един от видните дейци на българското просветно и църковно дело в града
