Естествени спътници на Юпитер

Първите известни спътници на Юпитер са галилеевите луни, открити от Галилео Галилей през 1610 г. През следващите четири столетия още девет значително по-малки спътника са открити при наземни наблюдения.

През 1979 г. Вояджър 2 открива три спътника на близки орбити. През 1999 г. са открити Темисто и още 46 малки спътника на високоексцентрични и като цяло ретроградни орбити, със среден диаметър от 3 km, като най-големият от тях е едва 9 km. За тези спътници се счита, че са прихванати астероиди или комети от гравитационното поле на Юпитер. Някои от тях вероятно са фрагменти от по-масивни тела, разрушени от приливните сили на планетата.

На 6 октомври 1999 г. програмата Spacewatch открива Калихора.

Година по-късно от 23 ноември до 5 декември 2000 г. екип, воден от Скот Шепард и Дейвид Джуит от Хавайския унивеситет, провежда систематично търсене на малки неправилни спътници на Юпитер. Използвани са две от най-големите CCD камери в света, вградени в два от общо тринадесетте телескопа на Обсерватория Мауна Кеа, Хаваи, САЩ, а именно телескопа Субару (с диаметър от 8,3 m) и телескопа Канада-Франция-Хаваи (3,6 m). Открити са 10 нови спътника.

През периода 9 – 11 декември 2001 г. са открити още 11 нови спътника. През 2002 г. е открит само един спътник – Архи, за сметка на това от 5 до 9 февруари 2003 г. са открити 23 спътника. След 2003 г. са открити още 16 спътника и това увеличава броя им до 67.

• ⁽¹⁾ Изчислени използвайки стойността µ от системата IAU-MPC Satellites Ephemeris Service
• ⁽²⁾ Източник: JPL/NASA Архив на оригинала от 2008-09-17 в Wayback Machine.
• ⁽³⁾ Източник (за Темисто и по-външните спътници): IAU-MPC Satellites Ephemeris Service
• ⁽⁴⁾ Изчислена използвайки IAG Travaux 2001Архив на оригинала от 2018-09-30 в Wayback Machine. за спътниците от Метис до Калисто, IAU-MPC Satellites Ephemeris Service orbital elements за останалите

Друг спътник е Метида.

Вътрешните групи като тези на Амалтея и Галилеевите луни са добре обособени. Темисто е изолиран спътник, както и Карпо, S/2003 J 12 и S/2003 J 2 (най-външния известен спътник на Юпитер). Групата на Хималия е добре обособена и за нея са характерни голяма полуос от около 1,4 Gm, инклинация от 27,5 ± 0,8° и ексцентрицитет от 0,11 до 0,25.

Отдалечените външни спътници на неправилни и често ретроградни орбити се класифицират на семейства, носещи името на най-големия представител, на база сходни орбитални характеристики – голяма полуос, инклинация и ексцентрицитет. На долната графика групата на Карме е представена в оранжево, а групата на Ананке – в жълто.

За групата на Карме са характерни a = 23 404 Mm; i = 165,2±0,3° и е = 0,238–0,272. Единствено S/2003 J 10 е на по-специфична орбита поради големия си ексцентрицитет.

За групата на Ананке са характерни a = 21 276 Mm; i = 149,0±0,5° и е = 0,216–0,244; но тя не е добре обособена. Основните членове са S/2003 J 16, Мнема, Юантия, Ортосия, Харпалика, Праксидика, Тиона, Телксиноя, Ананке и Йокаста.

Групата на Пасифая съдържа останалите външни спътници без S/2003 J 12 и S/2003 J 2. За нея са характерни a = 23 624 Mm; i = 151,4±6,9° и е = 0,156–0,432 (обърнете внимание на по-широките граници). Ако телата в тази група наистина имат сходен произход, то събитието, породило групата, би следвало да е в ранен период от развитието на системата поради значителните различия в орбитите на членовете, които могат да се обяснят с множество гравитационни въздействия от и/или сблъсъци с други тела.

Някои астероиди имат същите имена като спътници на Юпитер, като например 9 Метис, 38 Леда, 52 Европа, 113 Амалтея, 239 Адрастея и 1036 Ганимед.

Имената на Хималия, Елара, Пасифая, Синопа, Лизитея, Карме и Ананке са установени през 1975 г. Преди това те са били известни като Юпитер-6 до Юпитер-12

• Естествени спътници на Сатурн
• Естествени спътници на Уран
• Естествени спътници на Нептун
• Хронология на естествените спътници
• Именуване на естествени спътници

• Дейвид Джуит, Скот Шепард, Многобройни малки неправилни спътници на орбита около Юпитер (An abundant population of small irregular satellites around Jupiter), списание Nature, брой 423, стр. 261, май 2003
• Дейвид Джуит, Скот Шепард и Каролин Порко, Външните спътници и троянски спътници на Юпитер (Jupiter's Outer Satellites and Trojans), ноември 2003^{[неработеща препратка]}
• Нови спътници на Юпитер открити през 2003 г.
• The Jupiter Satellite and Moon Page

• Разположение на Галилеевите луни на Юпитер в орбитите им около газовия гигант Архив на оригинала от 2010-07-26 в Wayback Machine.
• ((en)) Данни за спътниците на Юпитер
• ((en)) Новооткрити спътници на Юпитер