Епигенетика

Почти всяка клетка в човешкия организъм съдържа една и съща ДНК последователност, разликата обаче идва оттам, че не всички гени са активни. Именно епигенетиката проучва кои обстоятелства карат определени гени да се включват и изключват – терминът за това е генна регулация и се осъществява без промяна в нуклеотидната последователност.^[2]

Генната последователност е отговорна за това какви характеристики ще притежава човекът, затова и еднояйчните близнаци на външен вид са почти неразличими, но епигенетичните промени обуславят някои разлики между тях, например единият близнак може да е по-податлив на диабет и други заболявания. Проучване на испански учени с генетично идентични двойки близнаци на възраст между 3 и 74 години показва, че най-младите имат почти еднакъв епигенетичен код, докато най-възрастните се различават изключително много по този признак. Причината е, че през живота им околната среда е оказала различно въздействие върху тях.^[3]

Епигенетиката предлага нов подход към изследването на това защо например при двама души с един и същ раков ген само единият се разболява.^[3]

Един от механизмите е т.нар. метилиране на ДНК – прибавяне на метилови групи (CH₃) към две от четирите нуклеотидни бази. Тази химична реакция е отговорна за включването и изключването на гените.^[4]

Изследване върху хора, родени в Нидерландия през 1944 – 1945 г., когато има масов глад заради забрана от Германия за внос на храна, показва, че недохранването е допринесло за повишен риск от развиване на синдрома на Бекуит – Видеман.

Друг пример е, че когато майката пуши по време на бременността, теглото на бебето е по-ниско от нормалното.^[4]

Думата епигенетика произлиза от епигенеза и генетика.^[3]