Европейски стандарти за изгорели газове

През 1970 г. за пръв път вредните емисии са нормирани с директива 70/220/EEC за леки коли и ванове и 88/77/EC за тежкотоварни камиони и автобуси. Постепенно изискванията се променят и повишават към все по-ниски нива, и през 1992 г. с директива 91/441/EEC е въведен първият стандарт „Euro 1“ за леките МПС. От есента на 2014 г. пусканите на пазара леки автомобили вече трябва да отговарят на стандарта „Euro 6“.^[1]

За тежкотоварни МПС изискванията са сродни, като там стандартът, за разлика от тези при леките автомобили, се отбелязва с римска цифра: Euro I, Euro II....^[2]

 Вижте също: Глобално затопляне

През 2005 г. новите автомобили са маркирани с клас на ефективност от „A“ до „G“ на база отделяния CO₂, измерван в g/km. Целта е да запознае потребителите със степента на екологичност на съответното превозно средство. През 2013 г. Европейския парламент приема решение за лимитиране на този вид газ, отделян в атмосферата, като целта е през 2021 г. 100% от леките автомобили да емитират под 100 g/km CO₂ (147 g/km за ванове).^[3]

Ограниченията за вредни емисии от съответните стандарти и датите на влизане в сила са представени в следните таблици. С въвеждането на стандарта Euro 2 емисиите за дизелови и бензиновите двигатели са обособени самостоятелно.

Емисии изгорели газове за леки (пътнически) МПС (категория М)¹, g/km^[4]

Емисии изгорели газове за лекотоварни МПС с маса ≤1305 kg (категория N1), g/km^[4]

Емисии изгорели газове за лекотоварни МПС с маса 1305 – 1760 kg (категория N1), g/km^[4]

Емисии изгорели газове за лекотоварни МПС с маса >1760 kg до 3500 kg (категория N1), g/km^[4]

Категорията на тежкотоварните МПС обикновено включва камиони и автобуси с дизелови двигатели.

За разлика от леките и лекотоварните автомобили, тук вредните емисии се измерват в g/kWh (спрямо мощността на двигателя), а не в g/km и не може да бъде правено сравнение между двата стандарта.

Емисии изгорели газове за дизелови двигатели с висока мощност, g/kWh (димност в m⁻¹, за Euro VI димността е kWh⁻¹)^[5]

Подобреното екологично превозно средство или EEV е термин, използван в европейските емисионни стандарти за определяне на „чисто превозно средство“ > 3,5 тона в категорията M2 и M3. Стандартът е между нивата Euro V и Euro VI.

Терминът „извънпътна подвижна техника“ (NRMM) се използва в европейските стандарти за емисиите на двигатели на машини, които не се използват главно по обществените пътища. Това определение включва превозни средства с висока проходимост, както и железопътни превозни средства.

Европейските стандарти за дизеловите двигатели, които не са автомобилни, хармонизират стандартите на САЩ за СИП и включват постепенно строго определени нива, известни като етапи I-IV. Етап I / II е част от директивата от 1997 г. (Директива 97/68 / ЕО). Тя се изпълнява на два етапа, като етап І се изпълнява през 1999 г., а етап II се изпълнява между 2001 и 2004 г. През 2004 г. Европейският парламент приема стандартите на етап III / IV. Стандартите от Етап III са допълнително разделени на етапи III А и III Б, които са въведени поетапно между 2006 и 2013 г. Стандартите от Етап IV са въведени от 2014 г.

От 1 януари 2015 г. държавите членки на ЕС е трябвало да гарантират, че корабите в Балтийско море, Северно море и Ламанша използват горива със съдържание на сяра, не по-голямо от 0,10 %. Високо съдържание на сяра все още е възможно, но само ако са налице подходящи системи за почистване на отработилите газове.^[6]

• Афера на Фолксваген