Евгений Михайлов

Завършва кинорежисура във ВГИК – Москва през 1980.

• 1981 – 1991: режисьор-постановчик в киноцентър „Бояна“
• 1992 – 1993: главен художествен ръководител на „Ефир 2“
• 1997 – 2005: директор на Киноцентър „Бояна“

Михайлов е бил участник в следните политически формации: Национално движение „Екогласност“, СДС (от която е и народен представител), Движение „22-ри септември“ (на което е съосновател),^[1] ПП ДОСТ.

След 10 ноември 1989 г. Михайлов става известен със заснемането на така наречената „танкова касета“.^[2] На записа, направен от него вечерта на 14 декември 1989 се чува как Петър Младенов промърморва „По-добре танковете да дойдат!“ и в резултат на породените от репликата му протести, Младенов подава оставка.^[3][4]

Убеден привърженик на СДС, свързван с групата на т.нар. „кинжали“.

През юли 2016 г. Евгений Михайлов изпраща писмо^[5] срещу българския кандидат за поста генерален секретар на ООН Ирина Бокова до всички посланици на страните членки на Съвета за сигурност на ООН и до всички посланици в ЮНЕСКО. В него той твърди, че комунистическото минало на Бокова е смущаващ факт и я обвинява в „липса на почтеност“, както и че е управлява ЮНЕСКО „лошо и разсипнически“. Писмото е окачествено като злепоставяне на кандидатурата и на страната от редица политици и общественици.^[6]

В началото на 2017 г. става известно, че Михайлов ще бъде кандидат за депутат, издигнат от ПП ДОСТ.^[7] Това съобщение е посрещнато с изненада, недоумение и силни критики.^[8][9][10]

През 2021 г. влиза в инициативния комитет, който издига Анастас Герджиков за президент на България ^[11]

Като режисьор

• Застраховката (1998)
• Сезонът на канарчетата (1993)
• „С открити карти“ (1988, документален)
• „Състезанието“ (1987, документален)
• „Вечният двигател“ (1986, документален)
• Смъртта може да почака (1985)
• Дом за нежни души (1981)

Като актьор

• АкаТаМус (1988)
• Дело 205/1913 П. К. Яворов (1984)
• Трампа (1978) Комсомолският секретар