Друшка

Селото е разположено на 590 m надморска височина на 17 km западно от демовия център Воден (Едеса) и на около 3 km източно от Острово (Арниса), северно от Островското езеро.^[2]

Край селото в местността Сарацина е разкрито неолитно селище. На хълма Градища има антично селище. В близост е разкрита и римска сграда, която вероятно е Mutatio ad Duodecim на Виа Егнация.^[3]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Дружко като българско село.^[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дружко (Droujko) е посочено като село във Воденска каза с 15 къщи и 83 жители българи.^[5]

В началото на ΧΧ век Друшка е село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Друшка живеят 68 българи християни.^[6] Цялото християнско население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Дружка (Droujka) има 32 българи екзархисти.^[7]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Друшка има 3 къщи славяни християни.^[8] Част от българското му население се изселва и на негово място в 1922 година са настанени гърци бежанци.^[9] В 1926 година селото е прекръстено на Дрося.^[9]

В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско с 14 бежански семейства и 47 души бежанци,^[10] а според други данни от 67 жители само 3 са местни. В селото постепенно се заселват местни жители от околните села. От 152 жители в 1940 година 66 са местни, а 86 - бежанци. Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година в селото има 73 местни и 101 бежанци.^[9]