Драгомир Димитров

Драгомир Димитров е роден на 29 май 1959 г. във великотърновското село Недан. През 1978 г. завършва смесената политехническа гимназия в Ловеч. Бил е секретар на Общинския комитет на ДКМС във Велико Търново. Завършва немска филология във Великотърновския университет. От 1986 г. е член на БКП. От 20 август 1989 г. е щатен сътрудник на Държавна сигурност. Между 1989 и 1990 г. учи в школата на МВР в Симеоново. През 1990 г. е разузнавач в отделение „Контраразузнаване“ към службата за „Защита на конституцията“. Между 2002 и 2004 г. е началник на РДВР-Велико Търново. Работи в НРС като началник на различни отдели. От 2007 до 2011 г. е офицер за връзка на НРС с Берлин. Между 2011 и 2012 е началник на отдел „Асиметрични заплахи“. На 25 януари 2012 г. е назначен на длъжността заместник-директор на Националната разузнавателна служба, като му е възложено цялостното ръководство на службата до назначаване на директор на Националната разузнавателна служба и е удостоен с висше офицерско звание бригаден генерал.^[1] На 3 април 2012 г. е освободен от длъжността заместник-директор на Националната разузнавателна служба и назначен на длъжността директор на Националната разузнавателна служба.^[2]

С решение № 2 – 150 от 13.03.2013 г. комисията по досиетата обявява принадлежността на Драгомир Драганов към структурите на Държавна сигурност като щатен служител.^[3] На 28 април 2014 г. е удостоен с висше офицерско звание генерал-майор.^[4] На 24 юли 2018 г. е освободен от поста^[5].

• Бригаден генерал (25 януари 2012)
• Генерал-майор (28 април 2014)