Димитър Русчев

Димитър Русчев е роден на 26 октомври 1866 г. в Сливен в семейството на управител на чифлик. Баща му е набеден в организиране на убийство на дезертьори от турската армия, случило се край чифлика, изпратен е в затвор, а по-късно обесен. След навлизането на руските войски в Сливен на 8 януари 1878 г. генерал-лейтенант Михаил Скобелев взема сирачето, за да го отгледа и възпита, изпращайки го в Южнославянския пансион на Тодор Минков в Николаев, Руска империя, а през 1884 г. постъпва във 2^-ри московски кадетски корпус.^[1] След завръщането си в България, на 6 юни 1884 г. постъпва във Военно на Негово Княжеско Височество училище^[2], в началото в старши общи клас, 1-ви специален клас, като е на служба със званието юнкер, а по-късно и във 2^-ри специален клас.^[3]

След Съединението всички юнкери от випуска са произведени в портупей-юнкери и изпратени по съответните части на фронта. Така 18-годишният портупей-юнкер Русев е изпратен на служба като субалтерн-офицер във 2^-ра рота от 1^-ви пехотен софийски полк. По-късно е взводен командир и командир на полурота. Взема участие във боя при Гургулят (7 ноември) под Брезник на 8 ноември, под Трън на 10 ноември и под връх „Руй“ на 11 ноември. След края на войната, съгласно височайши приказ №84 от 4 януари 1886 г. „за проявена храброст и командирски качества“ всички портупей-юнкери от 7-и випуск са произведени в чин подпоручик и продължават да служат в частите си. По време на военното положение след войната подпоручик Димитър Русчев служи като началник на охраната на Софийски военен съд (1886), а след това е на служба в 13^-и пехотен рилски полк. За участието си във войната е награден с Войнишки кръст „За храброст“ IV степен.^[4] През 1887 г. Русчев е прикомандирван във Военното на Негово Княжеско Височество училище за да завърши военното си образование, завършва през 1888 г. и е зачислен в 4^-ти артилерийски полк, а на 7 юни е произведен в чин поручик.^[5] До 1898 г. служи в Софийския крепостен батальон.

През 1892 г. е произведен в чин капитан, а през 1901 г. в чин майор. От 1898 г. служи като командир на батарея в 6^-и артилерийски полк. През 1903 г. е назначен за командир на Софийския крепостен батальон. На 1 януари 1905 г. е произведен в чин подполковник и е назначен за началник на отделение в 6^-и артилерийски полк, по-късно е помощник-командир на 6-и артилерийски полк (от 1911). На 21 февруари 1912 г. е произведен в чин полковник.^[2]

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 2^-ри артилерийски скорострелен полк. Награден с Орден „За храброст“ III степен. През януари 1915 г. е назначен за командир на 8^-и артилерийски полк.^[2] През Първата световна война (1915 – 1916) първоначално е командир на 8^--а артилерийска бригада (1915 – 1916), след което е началник на артилерията на Втора българска армия. Представител на Българското командване в щаба на Единадесета германска армия.^[6] През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор.^[2] От 1 март 1918 г. е началник на артилерията на 11-а армия^[7]. След края на войната за кратко е комендант на Кюстенджа. Излиза в запас през 1919 г.

Генерал-майор Димитър Русчев умира в Сливен през 1936 година.^[2] или на 21 ноември 1949 г. и като царски офицер е погребан без почести.^[7]

• Южнославянски пансион, Николаев, Русия (1878 – 1884)
• Втори московски на Император Николай I кадетски корпус (1884)
• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1884 – 1885)
• Военно на Негово Княжеско Височество училище (1887 – 1888)

• Юнкер
• Портупей-юнкер (6 септември 1885)
• Подпоручик (27 април 1887)
• Поручик (7 юни 1888)
• Капитан (1 януари 1892)
• Майор (1 януари 1901)
• Подполковник (1 януари 1905)
• Полковник (21 февруари 1912)
• Генерал-майор (1 януари 1918)

• Субалтерн-офицер във 2^-ра рота от 1^-ви пехотен софийски полк (1885)
• Командир на взвод от 1^-ви пехотен софийски полк
• Командир на полурота от 1^-ви пехотен софийски полк
• Началник на охраната на Софийски военен съд (1886)
• Офицер от 13^-и пехотен рилски полк
• Офицер от 4^-ти артилерийски полк (от 1888)
• Офицер от 1^-ви артилерийски полк
• Офицер от Софийски крепостен батальон
• Командир на батарея от 6^-и артилерийски полк (1900)
• Помощник на батальонния командир на Софийски крепостен батальон (от 1901)
• Офицер от 5^-и артилерийски полк
• Ръководител на комисията за приемане на боеприпаси за армията в Германия (1905 – 1906)
• Помощник-командир на 6^-и артилерийски полк (1906 – 1912)
• Командир на 2^-ри артилерийски полк (1912 – януари 1915)
• Командир на 8^-и артилерийски полк (януари 1915 – септември 1915)
• Командир на 8^-а артилерийска бригада и на артилерията на 8^-а пехотна тунджанска дивизия (септември 1915 – 1917)
• Началник на артилерията в 1^-ва отделна армия и на българската артилерия в 11^-a германска армия (1917 – септември 1918)
• Комендант на Кюстенджа (1918)
• Началник на артилерията на 3^-та военна инспекция в Русе (1918 – 1919)

• Войнишки кръст „За храброст“ IV степен (1885)
• Възпоменателен медал „За участие в Сръбско-българската война 1885“ (1886)
• Кръст за възшествието на княз Фердинанд I 1887, златен (1887)
• Орден „За заслуга“
• Възпоменателен медал „За бракосъчетанието на княз Фердинанд I с княгиня Мария Луиза“ (1893)
• Знак „За 10 години отлична служба“
• Народен орден „За военна заслуга“ V степен
• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас (1913)
• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с отличие
• Знак „За 20 години отлична служба“
• Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
• Царски орден „Свети Александър“ III степен с мечове по средата
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас
• Орден „Железен кръст“ II клас, Германска империя
• Орден „Железен кръст“ I клас, Германска империя
• Кръст за военна заслуга II клас, с бойна декорация II клас, Австро-Унгария
• Орден „Железен полумесец“, Османска империя

• Димитър Русчев. Генерал-майор Димитър Русчев // Военноисторически сборник (2). март – април 1996. с. 83 – 94.
• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• Портал „Военна история на България“