Дилма Русев

Нейният баща Петър Русев е роден в Габрово през 1900 г. Като активен член на БКП е принуден да емигрира през 1929 г. във Виена, а оттам се установява във Франция, където започва да изписва фамилията си с Rousseff. Съпругата му остава в България, на 3 април 1930 г. се ражда синът им Любен-Камен.^[2] В Париж Петър се сприятелява с Елисавета Багряна. Вече овдовял, пристига в Бразилия, премества се в Буенос Айрес, Аржентина, а няколко години по-късно се установява в Сао Пауло, Бразилия. Там постига успехи като юрист и строителен предприемач.

В Бразилия се жени за Дилма Жане Силва, от която има 3 деца: Дилма Русеф, Игор (юрист) и Жана (1951 – 1977).

Дилма Русеф никога не се е срещала със заварения си брат – инженер Любен Русев, който почива в София през 2007 г., но посещава гроба му при гостуването си в България през 2011 г.^[3]

Присъединява се към младежката организация на Социалистическата партия през 1967 г. Участва в нелегалната съпротива срещу военната диктатура. Заедно с втория си съпруг Карлуш Араужо основава групата „Палмарес“ и се научава да борави с оръжие и експлозиви. Макар и да не участва във военни операции, през 1969 г. ръководи обир на бижута за 2,5 млн. долара от дома на бивш губернатор. Арестувана е през 1970 г., измъчвана е 22 дни и е осъдена от военен съд. Освободена е от затвора в края на 1972 г.

По-късно се отказва от радикалните методи на политическа борба. Записва (1973) и завършва (1977) „Икономика“ във Федералния университет на Рио Гранде до Сул.

В края на 1980-те работи в кметството на гр. Порту Алегри, а през 1990-те оглавява недържавния Фонд по икономика и статистика и работи в Министерството на енергетиката на щата Рио Гранде до Сул. Занимава се с легална политическа дейност. Дълго време е член на Демократическата работническа партия, а в края на 1990-те год. преминава в Партията на работниците.

В периода 2003 – 2005 г. Дилма Русеф е министър на мините и енергетиката на Бразилия. От 21 юни 2005 г. е началник на канцеларията на бразилския президент Луис Инасиу Лула да Силва;^[4]

През октомври 2010 г. се кандидатира за президент на Бразилия от управляващата Партия на работниците. В своята предизборна кампания се обявява за аграрна и политическа реформа, расови квоти, свобода на вероизповеданията и хомосексуални граждански съюзи, против смъртното наказание и узаконяването на леките наркотични вещества. На първия тур на 3 октомври събира 46,9% от гласовете срещу основния си опонент, социалдемократа Жузе Сера (32,6%). Вторият тур на изборите е проведен на 31 октомври 2010 г. и е спечелен от Дилма с 56,05% от гласовете.

В първия тур на следващите президентски избори на 5 октомври 2014 г. Дилма събира 41,6% от гласовете. Във втория тур на 26 октомври, в който неин съперник е кандидатът на социалдемократическата партия Аесио Невес, тя побеждава с резултат 51,6% от гласовете и остава президент за втори срок.

През 2015 г. в Бразилия започват протести против правителството на Дилма Русеф и срещу корупцията. Акцията събира милиони хора на 15 март, 12 април, 16 август и 13 декември 2015 г. Протестите са срещу предполагаемото участие на Русеф в скандала с Petrobras, включващ подкупи и корупция. Когато между 2003 и 2010 г. се появяват обвинения, че е имало подкупи в периода, когато президентката Русеф е била член на борда на директорите на Petrobras, бразилците се обявяват против правителството и призовават за импийчмънт на Русеф.^[5] Никакви преки доказателства за участието на Русеф в схемата не са публикувани и тя отрича да е знаела преди за това.^[6]

През септември 2015 г. опозицията обвинява Русеф в нарушение на данъчното законодателство и финансови измами с публични средства по време на предизборната ѝ кампания през 2014 г. През декември 2015 г., по искане на опозиционни партии, парламентът започва процедура по импийчмънт срещу Русеф.^[7]

На 31 август 2016 г. Сенатът, заседаващ като съдебен орган, гласува с 61 срещу 20 гласа за обвинителна присъда, признавайки Русеф за виновна в нарушаване на бюджетните закони и я отстранява от длъжност. Впоследствие Мишел Темер встъпва в длъжност и полага клетва като президент на Бразилия.^[8][9]

През 2022 г. съдебното разследване по обвиненията в счетоводни манипулации, довели до нейния импийчмънт, е официално закрито, тъй като Бразилското федерално публично министерство (MPF) не открива нито едно престъпление или акт на административно нарушение.^[10]

На 24 март 2023 г. Русеф е избрана за ръководител на банката на страните от БРИКС – Нова банка за развитие.^[11][12]

През 2009 . Дилма успешно се лекува от рак на лимфните възли в ранен стадий; заради последствията от проведената химиотерапия тя няколко месеца носи перука.

Дилма два пъти се омъжва, и двата пъти се развежда. От втория си брак има дъщеря, Паула Русеф, която през 2010 г. ѝ ражда внук.

Владее, наред с родния си португалски, още английски, френски и испански език.^[25]

• Жамил Шаде, Момчил Инджов. Дилма Русеф. С., Синева, 2011.

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Дилма Русеф.

• Списък на президентите на Бразилия (от 1889 г. до днес)

• ((pt)) Официален сайт в Twitter
• ((pt)) Официален блог Архив на оригинала от 2010-05-05 в Wayback Machine.
• ((pt)) Галерия със снимки във Flickr
• ((pt)) Официална биография на сайта на президента на Бразилия ((pt))
• Биография на Дилма Русеф на сайта на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България