Джордж Паладе
Джеордже Емил Паладе (19 ноември 1912 – 8 октомври 2008) е румънски клетъчен биолог. Описван като „най-влиятелния клетъчен биолог“,[2] през 1974 г. той е удостоен с Нобелова награда за физиология и медицина, заедно с Албер Клод и Кристиан дьо Дюв. Наградата е предоставена за иновации в електронна микроскопия и фракциониране на клетките, които заедно полагат основите на съвременната молекулярна биология на клетките.[2]
| Джордж Паладе George Emil Palade | |
| Американски клетъчен биолог | |
 | |
| Роден | 19 ноември 1912 г. |
|---|---|
| Починал | 7 октомври 2008 г. |
| Погребан | Бучеджи, Румъния |
| Религия | Православна църква[1] |
| Националност | Румънец Румъния, САЩ |
| Учил в | Букурещки университет |
| Научна дейност | |
| Област | Клетъчна биология |
| Работил в | Йейлски университет Калифорнийски университет, Сан Диего |
| Известен с | Рибозоми, зърнест ендоплазмен ретикулум |
| Награди | Нобелова награда за физиология и медицина (1974) |
| Джордж Паладе в Общомедия | |
Научна дейност
Най-значимото му откритие са рибозомите по ендоплазмения ретикулум, което той описва за първи път през 1955 г.
Паладе получава Националния медал за наука на САЩ в областта на биологическите науки за „пионерни открития в множество фундаменални, високо организирани структури в живите клетки“ през 1986 г., а преди това е бил избран за член на Националната академия на науките на САЩ през 1961 г.