Джон льо Каре

Дейвид Джон Мур Корнуел е роден на 19 октомври 1931 г. в Пул, Дорсет, Англия.^[1][2] Баща му е Роналд Томас Арчибалд (Рони) Корнуел (1905–75)^[3][4], и майка му е Олив Мур Корнуел (родена Гласи, р. 1906–1989). Неговият по-голям брат, Тони (1929–2017), е изпълнителен директор на рекламата и окръжен играч по крикет (за Дорсет), който по-късно живее в Съединените щати.^[5][6] Неговата по-малка полусестра е актрисата Шарлот Корнуел (1949–2021), а по-малкият му полубрат Рупърт Корнуел (1946–2017) е бивш шеф на бюрото във Вашингтон за The Independent^[7][8]. Корнуел няма много ранни спомени за майка си, която напуска семейния им дом, когато той е на пет години. Негов чичо по майчина линия е либералният депутат Алек Гласи. Когато Корнуел е на 21 години, Гласи му дава адреса в Ипсуич, където живее майка му. Около шестнадесет години по-късно майка и син се запознават отново на железопътната платформа в Ипсуич по нейна писмена покана, след първоначалното писмо за помирение на Корнуел.

Бащата на Корнуел е лежал в затвора за застрахователна измама и е известен съдружник на близнаците Роналд и Реджиналд Крей. Семейството непрекъснато беше в дългове. Връзката баща-син е описвана като „трудна“.^[9] „Гардиън“ съобщава, че Льо Каре си спомня, че е бил „бит от баща си и е растял без обич, след като майка му го е изоставила на петгодишна възраст“.^[10] Рик Пим, интригант измамник и баща на Магнус Пим, главния герой от A Perfect Spy, има Рони за свой прототип. Когато баща му умира през 1975 г., Корнуел плаща за погребална служба, но не присъства, сюжетна точка, повторена в A Perfect Spy.^[9]

Корнуел учи първоначално в подготвителното училище „Сейнт Андрюс“, близо до Пангборн, Бъркшър, и продължава в училище „Шерборн“. Недоволен е от типичния суров режим на английското държавно училище по онова време и не харесва дисциплиниращия директор. Напуска Шерборн рано, за да следва чужди езици в университета в Берн през 1948–1949 г.^[11] През 1950 г. получава повиквателна от националната служба и служи в Разузнавателния корпус на британската армия, разположен в окупираната от Съюзниците Австрия, работейки като водещ разпити на немски език хора, прекосили Желязната завеса на Запад. През 1952 г. се завръща в Англия, за да следва в Линкълн Колидж, Оксфорд, където работи тайно за Британската служба за сигурност, MI5, шпионирайки крайнолеви групи за отношенията им с потенциални съветски агенти. По време на следването си е член на колежанско общество за хранене, известно като The Goblin Club.^[11]

Когато баща му обявява в несъстоятелност през 1954 г., Корнуел напуска Оксфорд, за да преподава в подготвителното училище в Милфийлд;^[12] но година по-късно се връща в Оксфорд и завършва през 1956 г. с първокласна степен по съвременни езици. След това преподава френски и немски език в Итън Колидж в продължение на две години, като през 1958 г. става офицер от MI5.

Льо Каре умира в Royal Cornwall Hospital, Труро, на 12 декември 2020 г., на 89 години.^[13][14] Разследване, завършено през юни 2021 г., заключава, че Льо Каре е починал, след претърпяно падане в дома му.^[15] Съпругата му Валери умира на 27 февруари 2021 г., два месеца след съпруга си, на 82 години.^[16]

Синът на Льо Каре Тимъти умира на 31 май 2022 г. на 59-годишна възраст, малко след като завършва редактирането на A Private Spy, колекция от писма на баща му.^[17]

• 1963 – Златен кинжал на Асоциацията на британските криминални писатели за Шпионина, който дойде от студа^[18]
• 1964 – Награда „Съмърсет Моъм“ за Шпионинът, който дойде от студа^[19]
• 1965 – Награда „Едгар“ на Асоциацията на американските криминални писатели за Шпионинът, който дойде от студа^[20]
• 1977 – Златен кинжал на Асоциацията на британските криминални писатели за The Honourable Schoolboy^[18]
• 1977 – Мемориална награда „Джеймс Тейт Блек Награда за художествена литература за The Honourable Schoolboy^[21]
• 1983 – награда на Японската асоциация за приключенска фантастика за The Little Drummer Girl^[22]
• 1984 – почетен член на Линкълн Колидж, Оксфордски университет^[23]
• 1984 – Велик майстор „Едгар“ на Асоциацията на американските криминални писатели^[20]
• 1988 – Награда за цялостен принос Диамантен кинжал на Асоциацията на британските криминални писатели^[24]
• 1988 – награда „Малапарте“, Италия^[23]
• 1990 – почетен доктор на Университета на Ексетър^[25]
• 1990 – награда „Хелмерих“ на Библиотечния тръст на Тулса^[26]
• 1996 – почетен доктор на Университета на Сейнт Андрюс^[27]
• 1997 – почетен доктор на Университета на Саутхемптън^[28]
• 1998 – почетен доктор на Университета на Бат^[29]
• 2005 – Асоциация на криминалните писатели Кинжал на кинжалите за Шпионина, който дойде от студа^[30]
• 2005 – Командор на Ордена за изкуство и литература, Франция^[23]
• 2008 – почетен доктор на Бернския университет^[31]
• 2011 – медал „Гьоте“, присъден от Гьоте институт^[32][33]
• 2012 – почетен доктор по литература на Оксфордския университет^[34]
• 2020 – награда „Улоф Палме“^[35] – льо Каре дарява паричната част от наградата в размер от 100 хиляди щатски долара на „Лекари без граници“^[36]

• A Small Town in Germany (1968)
  Един малък град в Германия, прев. Борис Миндов, София: ОФ, 1972
• The Naive and Sentimental Lover (1971)
• The Little Drummer Girl (1983)
  Малката барабанчица, прев. Лидия Шведова, т.1 и т.2, София: Интерпринт, 1992
• A Perfect Spy (1986)
• The Russia House (1989)
  Отдел „Русия“, прев. Веселин Лаптев, София: Народна култура, 1992
• The Night Manager (1993)
  Нощният управител, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2022
• Our Game (1995)
  Нашата игра, прев. Владимир Германов, Велико Търново: Абагар, 1996
• The Tailor of Panama (1996)
• Single and Single (1999)
  Сингъл & Сингъл, прев. Ивайла Божанова, София: Унискорп, 2005
• The Constant Gardener (2000)
  Вечният градинар, прев. Боян Дамянов, изд.: ИК „Обсидиан“, София, 2001
• Absolute Friends (2003)
  Абсолютни приятели, прев. Боян Дамянов, изд.: ИК „Обсидиан“, София, 2004
• The Mission Song (2006)
• A Most Wanted Man (2008)
  Най-търсеният човек, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2011
• Our Kind of Traitor (2010)
  Изменник по вкуса ни, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2013
• A Delicate Truth (2013)
• Agent Running in the Field (2019)
  Работа с агенти на терен, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2021
• Silverview (2021) (публикуван посмъртно)

1. A Call for the Dead (1961)
   Събуждане на мъртвеца, прев. Васил Антонов, Бургас: Делфин прес, 1990
2. A Murder of Quality (1962)
   Убийство от класа, прев. Огнян Иванов, София: Панорама, 1991
3. The Spy Who Came in from the Cold (1963) - награда "Златен кинжал"
   Шпионинът, който дойде от студа, прев. Анелия Данилова, София: Интерпринт, 1991
4. The Looking Glass War (1965)
5. Tinker, Tailor, Soldier, Spy (1974)
   Дама, поп, асо, шпионин, прев. Герасим Славов, София: Колибри, 2013
6. The Honourable Schoolboy (1977) - награда "Златен кинжал"
   Достопочтеният ученик, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2016
7. Smiley's People (1979)
   Екипът на Смайли, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2017
8. The Secret Pilgrim (1990)
   Секретният пилигрим, прев. Тинко Трифонов, Варна: Компас, 1993
9. A Legacy of Spies (2017)
   Шпионско наследство, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2018

• Favourite Spy Stories (1981) – с Джоузеф Конрад, Алфонс Доде, Лен Дейтън, Артър Конан Дойл, Греъм Грийн, Уилям ле Кио, Волфганг Лоц, Сакс Ромер и Денис Уитли
• Ox-Tales:Fire (2009) – с Джеф Дайър, Себастиан Фолкс, Марк Хадън, Виктория Хислъп, Викрам Сет, Лионел Шрайвър, Али Смит, Уилям Сътклиф, Джанет Уинтърсън и Сяолу Гуо

• Not One More Death (2006) – с Ричард Докинс, Брайън Ено, Мишел Фейбър и Харолд Пинтър
• The Pigeon Tunnel (2016)

• ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
• ((en)) Биография и библиография в „Goodreads”

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Джон льо Каре.

• Статия за Джон льо Каре на сайта на издателство Колибри Архив на оригинала от 2012-10-11 в Wayback Machine.
• Произведения на Джон льо Каре в Моята библиотека