Джейн Кемпиън

Джейн Кемпиън е родена на 30 април 1954 година в Уелингтън, Нова Зеландия. Тя е втората дъщеря на Едит Кемпиън (по баща Бевърли Джорджет Хана), актриса и писателка и Ричард М. Кампиън, учител, театрален и оперен режисьор.^[2][3][4] Нейният прадядо по майчина линия е Робърт Хана, известен производител на обувки, за когото е построена Антрим Хаус (Antrim House). Баща ѝ идва от семейство, което принадлежи към фундаменталистката секта Християнски изключителни братя. Тя израства заедно с година и половина по-голяма от нея сестра Анна и брат и Майкъл, седем години по-млад от нея в света на новозеландския театър.^[3] Техните родители основават New Zealand Players.^[5] Кемпиън първоначално отхвърли идеята за кариера в драматичните изкуства и вместо това завършва с бакалавърска степен по антропология от университета Виктория в Уелингтън през 1975 г.^[3]

През 1976 г. тя се записва в училището по изкуства „Челси“ в Лондон и пътува из Европа. Получава диплома за висше образование по визуални изкуства (живопис) от колежа по изкуствата в Сидни към университета в Сидни през 1981 г. По-късното филмово творчество на Кемпиън е оформено отчасти от образованието ѝ в художественото училище. В своята зряла кариера тя цитира художничката Фрида Кало и скулптора Йозеф Бойс като влияние.^[3]

Недоволството на Джейн Кемпиън от ограниченията на рисуването^[3] я насочва към правенето на филми и създаването на първия ѝ късометражен филм „Носни кърпи“ (Tissues, 1980) През 1981 г. тя започва да учи в Австралийското училище за филми, телевизия и радио, където прави още няколко късометражни филма и завършва през 1984 г.^[6]

Кемпиън е известна като новаторска жена режисьор и в момента е единствената жена, номинирана два пъти за Оскар за най-добър режисьор (спечелвайки веднъж). Тя е първата жена режисьор, която получава „Златна палма“ за филма „Пианото“ (1993), който също ѝ спечели Оскар за най-добър оригинален сценарий.^[7] Тя също влезе в историята на 94-те награди „Оскар“, когато спечели наградата за най-добър режисьор за „Силата на кучето“ (2021), което я направи най-възрастната печелила жена режисьор и първата жена спечелила награди „Оскар“ както за режисура, така и за сценарий с различни филми, и първата жена, която не печели наградата за най-добър филм, след като спечели наградата за най-добър режисьор. Тя преодоля същата бариера на 78-ия Международен филмов фестивал във Венеция, когато спечели наградата „Сребърен лъв“. Тя е третата жена, която печели наградата на Гилдията на американските режисьори на игрален филм.

Получава две награди „Оскар“, две награди БАФТА и две награди „Златен глобус“ за филмите си, които получиха одобрение от критиците, „Пианото“ (1993) и „Силата на кучето“ (2021).

Джейн Кемпиън е известна и с режисирането на филмите An Angel at My Table (1990), The Portrait of a Lady (1996), Holy Smoke! (1998) и Bright Star (2009). Тя също е създател на телевизионния сериал Top of the Lake (2013) и получава три номинации за наградата „Праймтайм Еми“.

През 1992 г. Кемпиън се жени за австралиеца Колин Дейвид Енглерт, който работи като втори режисьор във филма на „Пианото“ (1993).^[8] Първото им дете Джаспър, се ражда през 1993 г., но живее само 12 дни.^[9] Второто им дете Алис Енглерт е родено през 1994 г., тя е актриса. Двойката се развежда през 2001 г.^[10]

За заслуги в киното, Кемпиън е назначена за дама придружител на Новозеландския орден за заслуги (DNZM) в Новогодишните отличия за 2016 г.^[11][12]

• Джейн Кемпиън в Internet Movie Database
• Джейн Кемпиън в