Григорий Продрому

Роден е със светското име Йоанис Продрому (Ιωάννης Προδρόμου) или Янарис (Γιάνναρης) в 1841 година в Пломари на Лесбос. Завършва Халкинската семинария в 1886 година и става проповедник и архидякон в Одринската митрополия. След това е учител и архидякон в Галац, Румъния.^[1] Става протосингел в Солунската митрополия.^[2] Григорий е един от любимците на митрополит Йоаким Солунски, станал по-късно вселенски патриарх. През март 1876 година е сред тримата кандидати за епископския престол на Ардамерската епархия, който в крайна сметка получава Константий.^[3]

През март 1876 година е избран за камбанийски епископ в Кулакия.^[4][5] Хиротонисан е за епископ на 28 ноември 1876 година в „Свети Григорий Палама“ от митрополит Йоаким Солунски и епископите Николай Китроски, Мелетий Поленински, Амвросий Йерисовски и Константий Ардамерски.^[2] Григорий остава в Солун и служи в храмовете в града, тъй като епископската му катедра Кулакия в началото на 1876 година пострадва от катастрофално наводнение от Вардар.^[3]

След избора на Йоаким Солунски за вселенски патриарх на 4 октомври 1878 година, Григорий Камбанийски е избран за временно управляващ митрополията в Солун.^[3] След избухването на Олимпийското въстание през 1878 година, патриарх Йоаким го определя като временен заместник на въстаналия епископ Николай. На 20 април 1878 година се среща с американския посланик Хорас Мейнард, който изказва съчуствие към въстаналите гърци.^[3] През ноември 1878 година по неизвестни причини подава оставка като камбанийски епископ и два месеца по-късно, в средата на януари 1879 година, заминава за Цариград, където служи до избора му за митрополит на Пловдивската епархия в 1880 година.^[3][6] По-късно е митрополит на Трапезундската, Родоската (наследен от Константин Хадзимарку-Александридис^[7]), Сервийската и Кожанска и Дринополската епархия. През май 1899 година е изпратен на заточение.^[8][9][1]

Умира в Цариград на 13 ноември 1926 година.^[1]