Голям адронен ускорител

Ускорителят е предназначен за изследване на реакциите при сблъсък на два потока (лъча) от високоенергетични протони със сумарна енергия, планирана да достигне 14 TeV (14·10¹² електронволта, т.е. по 7 TeV за всеки лъч), а така също и на ядра на оловото с енергия 5,5 GeV (5,5·10⁹ електронволта). Колайдерът ускорява лъчите до 99,9999991% от скоростта на светлината, или до 299 792 455 m/s (т.е. само с 3 m/s по-малко от нея)^[1].

Разположен е в Европейския център за ядрени изследвания CERN, в тунел с дължина на окръжността 27 km и на дълбочина от 50 до 175 m под френско-швейцарската граница в близост до Женева. Конструкцията съдържа 1624 свръхпроводящи електромагнита, които работят при температура 1,9 K (–271,25 °C). В построяването и експлоатацията му участват повече от 10 000 учени и инженери от 100 страни.

Съществена част от цялото съоръжение са детекторите на частици (4 основни и 3 спомагателни), известни с акронимите си:

• ALICE (A Large Ion Collider Experiment)
• ATLAS (A Toroidal LHC ApparatuS)
• CMS (на английски: Compact Muon Solenoid, CMS – Компактен мюонен соленоид)
• LHCb (The Large Hadron Collider beauty experiment)
• TOTEM (TOTal Elastic and diffractive cross section Measurement)
• LHCf (The Large Hadron Collider forward)
• MoEDAL (Monopole and Exotics Detector At the LHC).

ATLAS, CMS, ALICE, LHCb са големи детектори, разположени около точките на сблъсък на сноповете. Детекторите TOTEM и LHCf са спомагателни, отдалечени са на няколко десетки метра от точките на сблъсък и се използват успоредно с основните.

Идеята за проекта LHC се ражда през 1984 г. и е официално одобрена десет години по-късно. Строителството му започва през 2001 г., когато е завършен предишният голям ускорител на CERN – електрон-позитронният ускорител LEP (Large Electron-Positron Collider). Големият адронен ускорител е официално открит на 21 октомври 2008^[2].

Първият тест с ускорителя е извършен на 10 септември 2008. В единия край на тунела е пуснат протонен лъч с дебелина по-малко от човешки косъм и скорост, близка до тази на светлината^[3].

На 30 март 2010 година е извършен първият успешен опит с високи енергии, когато са генерирани два протонни лъча, всеки с енергия 3,5 TeV (общо 7 TeV), което поставя началото на изследователската програма. Целта е да се достигнат енергии от 14 TeV.

На 4 юли 2012, говорителите на опитите ATLAS и CMS обявяват, че са открили нова частица с маса 125.3 GeV ± 0.6 GeV, което я прави най-масивната наблюдавана елементарна частица^[4]. Новата частица е бозон и е вероятно да е предвидения от Стандартния модел бозон на Хигс. Стандартният модел не предвижда съществуването на други частици, освен бозона на Хигс, и следващите опити в ЦЕРН се очаква да покажат дали новооткритата частица е дълго търсения бозон на Хигс. Учените от ЦЕРН не изключват възможността освен свойствата, предречени от Стандартния модел, новооткритата частица да притежава и други, или да не е съвместима с бозона на Хигс, което ще отвори вратите за разработването на физични теории отвъд Стандартния модел^[4].

Учени от ИЯИЯE при БАН участват в експериментите с детектора Компактен мюонен соленоид (CMS) основно в две направления – в изграждането на адронния калориметър и йонните камери^[5]. Данните, набрани с този детектор, дават основание за оповестяване на вероятното откриване на Хигс бозона през юли 2012.

• Ускорител на частици
• Фундаментални частици

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Голям адронен ускорител

• Колайдерът постави нов рекорд, Technews.bg Архив на оригинала от 2009-12-13 в Wayback Machine.
• Статия от „Светът на физиката“^{[неработеща препратка]}
• Леандър Литов: „Бозонът на Хигс или как се ражда масата?“ // Посетен на 5 ноември 2012. Видео от събитие на проект Ratio, 29 септември 2012, подробно описание на LHC между минути 24:30 и 42:00

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Большой адронный коллайдер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​