Въдрища
Върдища или Въдрица (на гръцки: Παλαιός Μυλότοπος, Палеос Милотопос, до 1927 година Βούδριστα, Вудриста[1]), на турски Сари кади, е село в Егейска Македония, дем Пела на област Централна Македония.
| Въдрища Παλαιός Μυλότοπος | |
| — село — | |
 Църквата „Света Петка“ | |
  Въдрища  Въдрища  Въдрища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 35 m |
| Население | 644 души (2021 г.) |
| Въдрища в Общомедия | |
География
Селото е разположено в Солунското поле, на 35 m надморска височина, на 8 km северозападно от град Енидже Вардар (Яница) и на 3 km югозападно от Ново Въдрища (Неос Милотопос) между него и село Кариотица.[2]
История
Етимология
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти от рядкото лично име Въдро, запазено във фамилното име Въдров от старобългарското *
, съкратена форма на Ανδρέας с протетично в пред ѫ подобно на новобългарското въже от старобългарското ѫже.[3]
В Османската империя
Селото се споменава в Слепченския поменик от XVII - XVIII век като Вадрища.[3]
Във Въдрища е строена и една от най-старите църкви в областта – „Света Петка“ през 1756 година, която е била епископска катедра. До селото е и църквата „Свети Атанас“, строена около 1800 година вероятно като манастирски католикон и изгаряна в 1842 и 1933 година.[4][5] В нея е открито евангелие от 1659 година, което се намира в Националния исторически музей в София.
В XIX век Въдрища е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Будриста (Boudrista), Воденска епархия, живеят 450 гърци.[6] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Въдрища (Сари Кади) брои 800 жители българи.[7]
Към 1903 година цялото християнско население на селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Въдрица (Voudritza) има 560 българи екзархисти.[9]
Кукушкият околийски училищен инспектор Никола Хърлев пише през 1909 година:
| „ | Въдрища (Сари кадъ), 9/III, 2 1/4 ч. от Бабян. Всичко 100 къщи: 90 български екзархисти и 10 цигани мухамедане, всички чифлик. Доста забогатели селяне поради извънмерното плодородие на почвата (един погон, засет с пиперки дава 50 лири годишно?). Екзархията признали в 1903 г., подир статуквото, но българско училище са имали нередовно отпреди 30 години. В селото има две черкви и две училища. Засега черквите и едното училище са затворени. Черковни имоти - 8 къщи и няколко погона ниви; годишно взимат 7-8 лири приход. Освен туй бегът дава всяка година по едно рабо земя да се обработва в полза на черквите. Отвореното училище е двуетажно, с две стаи, таваносано. И двете стаи имат по 7Х5Х3 m големина и добре се осветляват.[8] | “ |
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Част от селяните са подложени на изтезания. Кметът на Въдрища Кръсте е убит. Убит е и бившият член на ВМОРО П. Атанасов. По-късно предателят му Божил Филов е линчуван от селяните. Селото е разграбено от войската, която заплашва селяните, че ще ги избие, ако не станат гърци. В резултат от селото е изгонен българският учител Ефтим Улумчиев и селото решава да стане патриаршистко.[10]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вадрища (Вадришта) има 60 къщи славяни християни и 20 къщи цигани мохамедани.[11]
Българското му население се изселва - емигрират официално 337 души. На тяхно място са настанени 700 понтийски гърци бежанци от Турция.[2] В 1927 година е прекръстено на Милотопос. За бежанците е построено Ново Въдрища (Неос Милотопос).[2] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 226 бежански семейства с 825 души.[12] След извършените през 30-те години мелиорации, в селото се заселват и няколко влашки семейства. В 1940 година Ново Въдрища започва да се води като отделно селище и името на Въдрища е сменено на Палеос Милотопос, а населението му в преброяването спада на 529 души, от които според Тодор Симовски 3/5 с местен произход.[2] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година от 610 жители 400 са местни, 150 бежанци и 60 власи.[2] Според Симовски от 819 души в 1991 година над 2/3 са мести.[13]
Тъй като землището е равнинно и се напоява добре, селото е доста богато. Произвеждат се овошки и памук и жито, но се отглежда и едър рогат добитък.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чаир[14] | Τσαΐρι | Ливади | Λιβάδι[15] | местност на ЮЗ от Въдрища[14] |
| Кларница[14] | Κλαρνιτσα | Трохос | Τροχός[15] | местност на СЗ от Въдрища[14] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 410[2] | 631[2] | 1098[2] | 529[2] | 617[2] | 763[2] | 754[2] | 753[13] | 819[13] | 831 | 720 |
Личности
- Родени във Въдрища