Влашка Блаца
Тази статия е за кайлярското село. За костурското село вижте Българска Блаца.
Влашка Блаца или Гръцка Блаца (срещат се и книжовните форми Влашко блато и Гръцко блато, на гръцки: Βλάστη, Власти, до 1927 година Μπλάτσι или Βλάτσι, Блаци или Влаци,[1] до 1928 година Πολυνέρι, Полинери, катаревуса Πολυνέριον, Полинерион[2] на румънски: Blaţa, Блаца) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея на област Западна Македония.
| Влашка Блаца Βλάστη | |
_mountain_-_Ptolemaida,_Kozani_prefecture,_Greece.png) Влашка Блаца и Синяк | |
  Влашка Блаца  Влашка Блаца  Влашка Блаца | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Синяк |
| Надм. височина | 1180 m |
| Население | 326 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 09 |
| Официален сайт | vlasti.gr |
| Влашка Блаца в Общомедия | |
География
Влашка Блаца е разположено на 1180 m надморска височина[3] в склоновете на Мурик (Мурики), северният връх на планината Синяк (Синяцико). Селото е отдалечено на 24 km югозападно от Кайляри (Птолемаида).[4]
История
В Османската империя
Селото е основано вероятно в XV век, когато след заселването на турците коняри в Кайлярско местното християнско население е принудено да търси убежище в планините. След разгрома на Москополе, Николица и Грамоща от Али паша Янински в края на XVIII век в Блаца се заселват и много власи арумъни. Част от населението на Блаца е по потекло от Сисани – някогашна епископска столица.[5]
В края на XIX век Блаца е голяма процъфтяваща гръцко-влашка паланка в Кайлярска каза на Османската империя. Жителите му се занимават предимно с животновъдство и свързаните с него занаяти.[6]
Църквата „Свети Николай“ е от 1861, „Свети Димитър“ - от 1774, „Свети Георги“ - от 1818 - 1820, а „Свети Марк“ - от 1856 година.[7] Северозападно над селото е манастирът „Свети Пантелеймон“, възобновен в 1890 година.[8]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Влачи (Vlatchi), Сисанийска епархия, живеят 3000 гърци.[9] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Блаца Гръцко има 1200 жители гърци и 1300 власи.[10]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гръцко Блаца е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 350 къщи.[11]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Блаца има 1500 гърци и 1200 власи и в селото работи гръцко училище.[12]
Селото е изходна точка на гръцките андартски чети в борбата им срещу българските чети на ВМОРО по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (1904 – 1908).
В Гърция
В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 година Влашка Блаца попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Власти.[6]
По време на Втората световна война Влашка Блаца е изгорено от германските окупационни части, а по време на последвалата Гръцката гражданска война селото е напуснато от всичките си жители.
В последните десетилетия на XX век Блаца се превръща в туристически център.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Баруга[4] | Μπαρρούγκα | Станес | Στάνες[13] | връх в Синяк на ЗСЗ от Сидерас (Демирджилер) и на ЮИ от Влашка Блаца (1384 m)[4] |
| Каладжик[4] | Καλατζίκ | Мандра | Μάνδρα[13] | местност в Синяк на ЗСЗ от Сидерас (Демирджилер) и на ЮИ от Влашка Блаца[4] |
| Друга[4] | Ντρούγκα | Фолеа | Φωλεά[13] | връх в Синяк на ЮИ от Влашка Блаца (1402 m)[4] |
| Цикрики чифлик[4] | Τσιφλίκι Τσικρίκη | Агиос Маркос | Άγιος Μάρκος[13] | местност в Синяк на ЮИ от Влашка Блаца и на Ю от Сълпово[4] |
| Халепли[4] | Χαλεπλή | Перистера | Περιστέρια[13] | връх в Синяк на З от Сидерас (Демирджилер) и на ЮИ от Влашка Блаца (1321 m)[4] |
| Даут Пиргос[4] | Νταούτ Πύργος | Пиргос | Πύργος[13] | връх в Синяк на З от Намата (Пипилища) и на Ю от Влашка Блаца (1517 m)[4] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 3683[6] | 1609[6] | 2239[6] | 1527[6] | 736[6] | 681[6] | 434[6] | 747[6] | 671[6] | 645 | 274 | 326 |
Личности
Арумънското селище дава няколко видни емигрантски фигури в Австрийската империя – барон Константинос Белиос (Κωνσταντίνος Δ. Βέλιος) (1772 - 1837), търговецът и дарител Стерьос Думбас (1794 - 1870), баща на Николаус Думба (1830 - 1900) и дядо на Константин Думба, както и племенникът на Стерьос Теодорос Думбас (1818/1820 - 1880). Йоанис Фармакис (Янис, 1772 - 1821) и Карамицос (? - 1835) са видни фигури от Гръцката война за независимост. Илияс Кундурас (капитан Фармакис, ? - 1908), Стерьос Кундурас (? - 1943), Йоанис Берекетлис, Йоанис Бумбарас и Христос Аргиракос (Кицос Морикис, 1876 - 1907) са гръцки андартски капитани, участници в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония. Представител на румънската общност е просветният деец Андрей Багаву (Andreilu al Bagav, 1857 - 1888). В по ново време видни жители на Блаца са археологът Антониос Керамопулос (1870 - 1960), митрополит Дамаскин Гаганярас (р. 1952) и бизнесменът Мелас Яниотис (р. 1939).
Литература
- Τσίρος Ζήκος, Η ΒΛΑΣΤΗ, Θεσσαλονίκη, 1964.
- Έξαρχος Γιώργης, ΜΠΛΑΤΣΙ, Εκδόσεις Π.Χ. Μπασδάρας, Θεσσαλονίκη, 2001.
- Σιώκης Ν., Παράσχος Δ, ΟΙ ΒΛΑΧΟΙ ΤΟΥ ΜΟΥΡΙΚΙΟΥ ΚΑΙ ΤΟΥ ΣΙΝΙΑΤΣΙΚΟΥ, Εκδόσεις Χριστοδουλίδη, Θεσσαλονίκη, 2001.
- I. K. Βαρβαρούσης, ΜΠΛΑΤΣΙ Η ΙΣΤΟΡΙΚΗ ΚΟΙΝΟΤΗΤΑ ΒΛΑΣΤΗΣ ΔΥΤΙΚΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ, Εκδόσεις Ερωδιός, Θεσσαλονίκη, 2006.
- Καλινδέρης, Μιχ. Αθ., "Ο βίος της κοινότητας Βλάστης επί τουρκοκρατίας", Ε.Μ.Σ. 58, Θεσσαλονίκη 1982.
- Κατσουλέας, Σταύρος Γ., "Τα επώνυμα της Βλάστης Κοζάνης", Β Συμπόσιο Γλωσσολογίας του Βορειοελληνικού Χώρου, Institute for Balkan Studies 159, Θεσσαλονίκη 1983.
- Μ.Ι., "Βλάστη", Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1911.
- Τσίρος, Ζ.Γ., "Η Βλάστη (τέως Μπλάτσι)". τόμοι 1-3, Θεσσαλονίκη 1964.