Виталий Гинзбург
Виталий Лазаревич Гинзбург e руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2003 г. Научните му интереси са в областта на теоретичната физика и астрофизиката.
Виталий Гинзбург | |
руски физик | |
![]() | |
Роден | 4 октомври 1916 г. |
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Религия | атеизъм[1] |
Националност | ![]() |
Учил във | Физически факултет на Московския университет Московски държавен университет |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Работил в | Физически институт Лебедев |
Награди | ![]() |
Виталий Гинзбург в Общомедия |
Биография
Роден е на 4 октомври 1916 г. в Москва, Руска империя. Завършва физическия факултет на Московския държавен университет „Ломоносов“ през 1938, защитава кандидатска (1940) и докторска (1942) дисертации в същия университет. Оттогава работи във физическия институт „Лебедев“ на Руската академия на науките.
Научна дейност
Сред по-важните му научни приноси са феноменологична теория на свръхпроводимостта, разработена от него и Лев Ландау през 1950, теория на разпространение на електромагнитните вълни в плазма (като йоносферата), теория за произхода на космическите лъчи.
Библиография
- О науке, о себе и о других. 3-е изд., доп. М.: Физматлит, 2003, 544 с.
- О физике и астрофизике: статьи и выступления. 2-е изд., перераб. и доп. М.: Наука, 1992, 528 с.
- Теоретическая физика и астрофизика. Дополнительные главы. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1980, 505 с.
- Теория распространения радиоволн в ионосфере. М., Гостехиздат, 1949, 358 с.
- в съавт. с Альперт Я. Л., Фейнберг Е. Л. Распространение радиоволн. М., Гостехиздат, 1953, 884 с.
- в съавт. с Агранович В. М., Кристаллооптика с учетом пространственной дисперсии и теория экситонов. М.: Наука, 1960, 376 с.
- в съавт. със Сыроватский С. И. Происхождение космических лучей. М.: Издательство АН СССР, 1963, 385 с.
- Распространение электромагнитных волн в плазме. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1967, 685 с.
- в съавт. с Рухадзе А. А. Волны в магнитоактивной плазме. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1975, 254 с.
- в съавт. с Цытович В. Н. Переходное излучение и переходное рассеяние. М.: Наука, 1984, 360 с.
- в съавт. с Андрюшин Е. А. Сверхпроводимость. М.: Педагогика, 1990, 112 с.
- в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. II. Термодинамика и молекулярная физика. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 176 с.
- в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. IV. Оптика. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 272 с.
- в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. V. Атомная физика. Физика ядра и элементарных частиц. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 184 с.
Източници
Външни препратки
- Автобиография на Виталий Гинзбург на сайта на Нобеловия комитет ((en))
- Б.В. Комберг, В.Г. Курт, Академик Виталий Лазаревич Гинзбург – Нобелевский лауреат по физике 2003 г., ЗиВ, №2/2004 ((ru))
- Putin wants control of Russian scientists – Интервю за Telegraph (руска версия)
🔥 Top keywords: Европейско първенство по футбол 2024Начална страницаСпециални:ТърсенеЕвропейско първенство по футболСписък на страните по телефонен кодВалерия МесалинаКилиан МбапеРая НазарянДен на бащатаИвелин МихайловКурбан байрамЕвропейско първенство по футбол 2020БългарияСловакияДжейсън ДонованНиколай МарковСтингРомелу ЛукакуЮтюбДенгаСветовно първенство по футболНационален отбор по футбол на ФранцияРегистрационен номер на МПС (България)Александра БогданскаЕлизабет ТейлърСветовно първенство по футбол 2022Леонардо ди КаприоЛуиза ГригороваГеорги РаковскиАнтоан ГризманЗала на славата на рокендролаБарбиНационален отбор по футбол на България17 юниОлеандрова вечерницаХари СтайлсХристо БотевБелгияКристиано Роналдо