Виолета Бахчеванова

Родена е през 1935 г. Бащата на Виолета, макар и с икономическо образование, пее с Борис Христов в „Гусла“. Там е чут от Стефан Македонски, след което е поканен в Операта.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г. със специалност „актьорско майсторство“ в класа на професор Филип Филипов.

След това започва да играе в Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас заедно със състудентите си Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Лили Райнова и Асен Кисимов, където за един сезон (1960 г. & 1961 г.) изиграва 4 главни роли. Дебютът ѝ в Народния театър „Иван Вазов“ е през 1961 г. в ролята на Мария Десислава в пиесата „Иван Шишман“ на Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов, която се представя 315 пъти, рекорд за най-дълго играна главна роля в народния театър „Иван Вазов“. Пенсионирана е през 1995 г. Играе в постановки на Театър 199.

Омъжена е за Васил Стойчев (също актьор) на 17 април 1960 г., а кумове им стават поетът Найден Вълчев и актрисата Мария Долапчиева. Двамата имат пано с отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199, където активно играят.^[1]

Виолета Бахчеванова има многобройни участия в Българското радио. Пее с Райна Кабаиванска в хора на девойките.

Съвместно със съпруга ѝ представят рецитали и поетични спектакли в България и в чужбина. През 1976 г. & 1977 г. е преподавателка във ВИТИЗ. Носителка на национални награди и отличия.

През 70-те години на 20-и век се занимава активно с дублаж на филми и сериали, измежду които „Великият диктатор“ (дублаж на БТ).

През 2001 г. излиза нейната книга „...А театърът може без всеки нас“.

През 2013 г. заедно с Васил Стойчев получават наградата Икар за „Изключителен творчески принос към българския театър“.

Нейни дъщери са Десислава Стойчева, Биляна Стойчева-Хорисян, неин зет е Атанас Атанасов, а нейни внуци са Алиса Атанасова и Ясен Атанасов.

Виолета Бахчеванова умира на 86 години на 23 август 2021 г. в София. На 27 август от 12:00 ч. във фоайето на народния театър „Иван Вазов“ е поклонението пред тленните ѝ останки.^[2]

Погребана е в алеята на творците на Централни софийски гробища до своя съпруг Васил Стойчев.

• Заслужил артист (1970)
• Носител е на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България, заедно с Васил Стойчев, за „Изключителен творчески принос към българския театър“, 2013.

• „Барабанчица“ (Афанасий Сантински) – Нина Снизико
• „Винева градина“ (Антон Чехов) – Раневская
• „Иван Шишман“ (Камен Зидаров) – Мария Десислава
• „Казаларската царица“ (1971) (Иван Вазов) – Фотина

• „Да отгледаш кукувица“ (1987) (сц. и реж. Иван Рачев по едноименната повест на Дико Фучеджиев)
• „Чудото на свети Антоний“ (1987) (Морис Метерлинк) – слугинята Виргиния
• „Гнездото на глухаря“ (1987) (Виктор Розов)
• „Главният редактор“ (1987) (Игор Барах и Олег Сатник)
• „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл
• „Царска милост“ (1984) (Камен Зидаров), 2 части
• „Рози за доктор Шомов“ (1984) (от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова и Николай Савов)
• „Покана от Париж“ (1982)
• „Вестникар ли?“ (1982) (от Иван Вазов, реж. Асен Траянов) – Лисавета
• „Хъшове“ (1982) (Иван Вазов) – г-жа Добрева
• „Федра“ (1982) (Жан Расин)
• „Иван Шишман“ (1981) (Камен Зидаров) – Теодора-Сара
• „Шлагери“ (1980) (Любен Попов)
• „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров) 2 части
• „Берачът на малини“ (1978) (Фриц Ховендер)
• „Едно момче ходи по вълните“ (1977) (Михаил Величков)
• „Д-р“ (1977) (Бранислав Нушич)
• „Женитба“ (1977) (Николай Гогол)
• „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
• „Вампир“ (1970) (Антон Страшимиров)
• „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970) (Кристофър Марлоу, реж. Павел Павлов) – Чревоугодието
• „Кристалната пантофка“ (1965) (Тамара Габе)

• „...А театърът може без всеки нас“ („ИнфоДар“, 2001) – автор

• ((en)) Виолета Бахчеванова в Internet Movie Database
• ((ru)) Виолета Бахчеванова в КиноПоиск
• ((ru)) Виолета Бахчеванова в Кино-Театр