Император на Византия
(пренасочване от Византийски император)
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол. Император на Византия се използва от днешната модерна историография. През 330 г. римският император Константин I Велики обявява тракийския град Византион за столица на Римската империя и го кръщава Нов Рим. По-късно този град получава името Константинопол, в чест на своя основател. След условното разделяне на Империята, градът остава столица на Източната Римска империя, известна с днешното си модерно име Византия, т.е. т. нар. византийски императори всъщност са римските императори на Изтока.
Според Шарл Дил византийският император се ръководи от четири отделни начала[1] :с. 42. Той е пряк наследник на римските цезари, император, законодател и военачалник. Отчитайки мнозинството гърци в империята, той е василевс – водител на елинизма. Под нарастващото влияние на Азия неговата власт придобива деспотични форми: той е деспот и автократ. След победата на християнството той е изоапостолос, върховен глава на православната религия наравно с патриарха.
Днес много историци приемат Константин Велики за пръв от византийските императори, други считат за такъв Аркадий, трети Анастасий I, четвърти Юстиниан I, а пети дори Ираклий.
Хронология
Династия на Константин
- Константин I Велики (Κωνσταντίνος Α' ο Μέγας) 324 – 337
- Констанций II (Κωνστάντιος Β') 333 – 361
- Юлиан (Ιουλιανός ο φιλόσοφος) 361 – 363
Извъндинстичен
- Йовиан (Ιοβιανός) 363 – 364
Валентиниано-Теодосиева династия
- Валентиниан I (Ουαλεντινιανός) 364 – 375, разделя империята, управлява Запада
- Валент (Ουάλης) 364 – 378, брат на Валентиниан, управлява Изтока
- Теодосий I (Θεοδόσιος Α' ο Μέγας) 379 – 395
- Аркадий (Αρκάδιος) 395 – 408
- Теодосий II (Θεοδόσιος Β') 408 – 450
- Маркиан (Μαρκιανός) 450 – 457
Династия на Леонидите
- Лъв I (Λέων Α') 457 – 474
- Лъв II (Λέων Β') 474
- Зенон (Ζήνων) 474 – 475
- Василиск (Βασιλίσκος) 475 – 476
- Зенон (отново) (Ζήνων) 476 – 491
- Анастасий I (Αναστάσιος Α') 491 – 518
Династията на Юстиниан
- Юстин I (Ιουστίνος Α') 518 – 527
- Юстиниан Велики (Ιουστινιανός ο Μέγας) 527 – 565
- Юстин II (Ιουστίνος Β') 565 – 578
- Тиберий II (Τιβέριος Β') 578 – 582
- Маврикий (Μαυρίκιος) 582 – 602
Извъндинастичен
- Фока (Φωκάς) 602 – 610
Династия на Ираклидите
- Ираклий (Ηράκλειος) 610 – 641
- Константин III (Κων/νος Γ') 641
- Ираклеон (Ηρακλεωνάς) 641
- Констанс II (Κώνστας Β') 641 – 668
- Константин IV Погонат (Κωνσταντίνος Δ' ο Πωγώνατος) 668 – 685
- Юстиниан II Ринотмет (Ιουστινιανός Β' ο Ρινότμητος) 685 – 695
Извъндинастични
- Леонтий (Λεόντιος) 695 – 698
- Тиберий III Апсимар (Τιβέριος Γ' ο Αψίμαρος) 698 – 705
Династия на Ираклидите
- Юстиниан II Ринотмет (отново) (Ιουστινιανός Β') 705 – 710
Извъндинастични
- Филипик Вардан (Φιλιππικός Βαρδάνης) 710 – 714
- Анастасий II (Αναστάσιος Β') 714 – 715
- Теодосий III Адрамит (Θεοδόσιος Γ' ο Αδραμμυττηνός) 715 – 717
Исаврийска династия
- Лъв III Исавър (Λέων Γ' ο Ίσαυρος) 717 – 741
- Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) 741 – 742
- Артавазд (Αρτάβασδος) 742 – 743
- Константин V Копроним (отново) (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) 743 – 775
- Лъв IV (Λέων Δ') 775 – 780
- Константин VI (Κωνσταντίνος ΣΤ') 780 – 797
- Ирина Атинянката (Ειρήνη η Αθηναία) 797 – 802
Арабска (Никифорова) династия
- Никифор I (Νικηφόρος Α') 802 – 811
- Ставракий (Σταυράκιος) 811
- Михаил I Рангаве (Μιχαήλ Α' ο Ραγκαβέ) 811 – 813
Извъндинастичен
- Лъв V Арменец (Λέων Ε' ο Αρμένιος) 813 – 820
Аморионска (Фригийска) династия
- Михаил II (Μιχαήλ Β') 820 – 829
- Теофил (Θεόφιλος) 829 – 842
- Михаил III (Μιχαήλ Γ') 842 – 867
Македонска династия
- Василий I Македонец (Βασίλειος Α') 867 – 886
- Лъв VI Философ (Λέων ΣΤ' ο Σοφός) 886 – 912
- Александър (Αλέξανδρος) 912 – 913
- Константин VII Багренородни (Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος) 913 – 959
- Роман I Лакапин (съуправител) (Ρωμανός Α' Λεκαπηνός) 920 – 944
- Роман II (Ρωμανός Β') 959 – 963
- Никифор II Фока (съуправител) (Νικηφόρος Β' Φωκάς) 963 – 969
- Йоан I Цимиски (съуправител) (Ιωάννης Τσιμισκής) 969 – 976
- Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β' Βουλγαροκτόνος) 976 – 1025
- Константин VIII (Κωνσταντίνος Η') 1025 – 1028
- Роман III Аргир (Ρωμανός Γ' Αργυρός) 1028 – 1034
- Михаил IV Пафлагон (Μιχαήλ Δ' Παφλαγών) 1034 – 1041
- Михаил V Калафат (Μιχαήλ Ε' Καλαφάτης) 1041 – 1042
- Зоя и Теодора 1042
- Константин IX Мономах (Κωνσταντίνος Θ' ο Μονομάχος) 1042 – 1054
- Теодора (Θεοδώρα) 1055 – 1056
Извъндинастичен
- Михаил VI Стратиот (Μιχαήλ ΣΤ' ο Στρατιωτικός) 1056 – 1057
Династия на Комнините
- Исак I Комнин (Ισαάκιος Α' Κομνηνός) 1057 – 1059
Династия Дука
- Константин X Дука (Κωνσταντίνος Ι' Δούκας) 1059 – 1067
- Роман IV Диоген (Ρωμανός Δ' Διογένης) 1068 – 1071
- Михаил VII Дука (Μιχαήλ Ζ' Δούκας) 1071 – 1078
- Никифор III Вотаниат (Νικηφόρος Γ' Βοτανειάτης) 1078 – 1081
Династия на Комнините (повторно)
- Алексий I Комнин (Αλέξιος Α' Κομνηνός) 1081 – 1118
- Йоан II Комнин (Ιωάννης Β' Κομνηνός) 1118 – 1143
- Мануил I Комнин (Μανουήλ Α' Κομνηνός) 1143 – 1180
- Алексий II Комнин (Αλέξιος Β' Κομνηνός) 1180 – 1183
- Андроник I Комнин (Ανδρόνικος Α' Κομνηνός) 1183 – 1185
Династия на Ангелите
- Исак II Ангел (Ισαάκιος Β' Άγγελος) 1185 – 1195
- Алексий III Ангел (Αλέξιος Γ' Άγγελος) 1195 – 1203
- Алексий IV Ангел (Αλέξιος Δ') 1203 – 1204
- Алексий V Дука Мурзуфул (Αλέξιος Ε' Μούρτζουφλος) 1204
През 1204 кръстоносците превземат Константинопол и империята се разпада на множество държави.
Ласкариди – Никейска империя
- Теодор I Ласкарис 1204 – 1221
- Йоан III Дука Ватаций 1221 – 1254
- Теодор II Дука Ласкарис 1254 – 1258
- Йоан IV Дука Ласкарис 1258 – 1261
Комнини – Трапезунд
- Алексий I Велики Комнин 1204 – 1222
- Давид I Велики Комнин 1204 – 1214
- Андроник I Велики Комнин 1222 – 1235
- Йоан I Велики Комнин 1235 – 1238
- Мануил I Велики Комнин 1238 – 1263
- Андроник II Велики Комнин 1263 – 1266
- Георги Велики Комнин 1266 – 1280
- Йоан II Велики Комнин 1280 – 1284
- Теодора Велика Комнина 1284 – 1285
- Йоан II Велики Комнин (отново) 1285 – 1297
- Алексий II Велики Комнин 1297 – 1330
- Андроник III Велики Комнин 1330 – 1332
- Мануил II Велики Комнин 1332
- Василий Велики Комнин 1332 – 1340
- Ирина Палеологина Велика Комнинина 1340 – 1341
- Ана Велика Комнина 1341
- Михаил Велики Комнин 1341
- Ана Велика Комнина (отново) 1341 – 1342
- Йоан III Велики Комнин 1342 – 1344
- Михаил Велики Комнини (отново) 1344 – 1349
- Алексий III Велики Комнин 1349 – 1390
- Мануил III Велики Комнин 1390 – 1416
- Алексий IV Велики Комнин 1416 – 1429
- Йоан IV Велики Комнин 1429 – 1459
- Давид II Велики Комнин 1459 – 1461
Комнин Дука Ангел – Епирско деспотство
- Михаил I Комнин Дука Ангел (1205 – 1214)
- Теодор I Комнин Дука (1214 – 1230)
- Михаил II Комнин Дука (1230 – 1271)
- Никифор I Комнин Дука (1271 – 1297)
- Тома I Комнин Дука (1297 – 1317)
Династия на Палеолозите
- Михаил VIII Палеолог (Μιχαήλ Η' Παλαιολόγος) 1261 – 1282
- Андроник II Палеолог (Ανδρόνικος Β' Παλαιολόγος) 1282 – 1328
- Андроник III Палеолог (Ανδρόνικος Γ' Παλαιολόγος) 1328 – 1341
- Йоан V Палеолог (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) 1341 – 1376
- Йоан VI Кантакузин (съуправител) (Ιωάννης ΣΤ' Καντακουζηνός) 1347 – 1354
- Матей Кантакузин (съуправител) (Ματθαίος Καντακουζηνός) 1353 – 1357
- Андроник IV Палеолог (Ανδρόνικος Δ' Παλαιολόγος) 1376 – 1379
- Йоан V Палеолог (отново) (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) 1379 – 1390
- Йоан VII Палеолог (Ιωάννης Ζ' Παλαιολόγος) 1390
- Йоан V Палеолог (трети път) (Ιωάννης Ε' Παλαιολόγος) 1390 – 1391
- Мануил II Палеолог (Μανουήλ Β' Παλαιολόγος) 1391 – 1425
- Йоан VIII Палеолог (Ιωάννης Η' Παλαιολόγος) 1425 – 1448
- Константин XI Палеолог (Κωνσταντίνος ΙΑ' Παλαιολόγος) 1449 – 1453
Османските турци превземат Константинопол през 1453 г., слагайки край на Източната Римска империя.
Източници
- Божилов, Ив., Билярски, Ив., Димитров, Хр., Илиев, И. Византийските василевси. София, 1997
Римските императори по епохи | ||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| вж също: Списък на римските императори • Кратък списък на римските императори • Римска империя | ||||||||||
| ||||||||||
🔥 Top keywords: Европейско първенство по футбол 2024Начална страницаСпециални:ТърсенеЕвропейско първенство по футболСписък на страните по телефонен кодВалерия МесалинаКилиан МбапеРая НазарянДен на бащатаИвелин МихайловКурбан байрамЕвропейско първенство по футбол 2020БългарияСловакияДжейсън ДонованНиколай МарковСтингРомелу ЛукакуЮтюбДенгаСветовно първенство по футболНационален отбор по футбол на ФранцияРегистрационен номер на МПС (България)Александра БогданскаЕлизабет ТейлърСветовно първенство по футбол 2022Леонардо ди КаприоЛуиза ГригороваГеорги РаковскиАнтоан ГризманЗала на славата на рокендролаБарбиНационален отбор по футбол на България17 юниОлеандрова вечерницаХари СтайлсХристо БотевБелгияКристиано Роналдо