Васил Гендов

Васил Гендов е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. В периода 1905 – 1907 г. е ученик-стажант в театър „Сълза и смях“ и в Народния театър. Неговият дебют е в ролята на Роберт Пфайфер в постановката „Педагозите“ от О. Ернст. Завършва висшата театрална школа „Ото“ във Виена, специализира в Берлин, във филмовата къща „АИКО“. В периода 1910 – 1912 г. е актьор в трупата на Роза Попова.^[1] Работи като драматичен администратор в Русе (1911 – 1913). Бил е директор на пътуващия драматичен театър „Български театър“, София (1920 – 1938). Естраден артист (1938 – 1946).

През 1921 г. заедно със съпругата си Жана Гендова създава Софийския пътуващ театър, на който е директор, режисьор и актьор.^[1] Основоположник е на българското филмово изкуство, създател е на първата българска филмопроизводствена кооперация „Янтра филм“. Гендов е инициатор за създаване на първия Съюз на артистите в България (1919 – 1920)^[1], Съюза на кинодейците в България (1931 г.), както и на Музея на българската кинематография (1948 г.). Основател на първия съюз на филмовите дейци (1934). Член на Съюза на българските филмови дейци (СБФД). Създател е на първия български игрален филм „Българан е галант“, на който е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля. Създава и продуцира филма „Бунтът на робите“, който е първият български звуков филм и първият филм за Васил Левски. Продукцията е снимана през 1932 г. в Карлово. Както във всичките си дотогавашни ленти Гендов е сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля.^[2]

Гендов е автор на спомените „Трънливият път на българския филм“ (история на българския филм). Почива на 3 септември 1970 г. в София.

• Заслужил артист (1952).
• Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1963).

• Дювал – „Дамата с камелиите“ от Александър Дюма-син
• Пасторът – „Родина“ от Ханс Зюдерман
• Карелин – „Епидемия“ от Разсудов
• Борис Аксеевич – „Лудетина“ от В. Крилов
• Нотариус – „Севилският бръснар“ от Пиер дьо Бомарше
• Андрей Роквил – „Съвест“ от П. Бурже
• Юджин Мерчбенкс – „Кендида“ от Джордж Бърнард Шоу.^[1]

Режисьор във всичките си филми, не играе само в Бай Ганьо:

• Васил Гендов - мит и реалност, документален филм, 2015 г.
• Неделчо Милев, „Аферата Гендов: аз оправдавам...“ Архив на оригинала от 2017-02-04 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр. 5, 8 февруари 2002 г.
• Димитрина Иванова, „Мечтателят безумен Васил Гендов“, в. „Дума“, бр. 17, 21 януари 2012 г.
• ((en)) Васил Гендов в Internet Movie Database