Валентина Семеренко

Валя започва да се състезава професионално в биатлона през 2001 г. Печели сребърен медал от щафетата на юношеското световно първенство в Контиолахти през 2005 г.

През сезон 2005/2006^[2] тя прави дебюта си и на Европейска, и на световна купа. След силно представяне в Обертилиах на Европейската, тя бива пусната на старта в Брежно-Осърблие, където остава 47-а и 56-а.

Следващата година тя по-често се състезава на ниво Световна купа. Влиза в точките за пръв път на спринта в Йостершунд след чиста стрелба. В Хохфилцен тя прави големия си пробив – завършва 7-а на индивидуалната дисциплина, а на спринта остава 16-а. Тя също дебютира и на първото си Световно първенство, където на индивидуалното взима точки. На края на сезона тя се класира 47-а в класирането за Световната купа. С

Сезон 2007/2008 тя продължава прогреса си. В началото на сезона се класира 17-а на индивидуалното. Тя изравнява най-доброто си класиране за Световната купа – завършва 7-а на спринта в Оберхоф. Валя участва редовно и в украинската щафета – 7-о, 4-то и 6-о място през сезона. Участието ѝ на световното първенство е много добро, като на 3 от 4-те индивидуални състезания завършва в топ 20. Печели и първия си медал – сребърен с щафетата. В края на сезона тя се класира 28-а в класирането за Световната купа.

Сезон 2008/2009 бележи известен застой в кариерата на Валя Семеренко. Едно 10-о, едно 11-о, три 15-и и три 16-и места са най-добрите ѝ постижения чак до самия край на сезона, в Ханти-Мансийск, където след две грешки в стрелбата прави най-доброто си постижение, завършвайки 5-а. С щафетата печели веднъж, но цели 4 пъти остава на 1 място от подиума.

Сезон 2009/2010 се оказва следващата стъпка в развитието ѝ. Тя започва с 5-о място на индивидуалното в Йостершунд. Следващото ѝ по-силно класиране е пак в индивидуално, но този път на това в Поклюка – 8-о място след един пропуск в стрелбата. Най-силното ѝ представяне в спринт идва в Оберхоф след като се класира 6-а. На спринта в Антхолц повтаря това си класиране, а на последвалото преследване там тя завършва 8-а.

На Олимпийските игри във Ванкувър тя се представя малко под очакванията – 23-то място в спринта и преследването, 13-о в индвидуалното и 19-о място в масовия старт.

Остатъкът от сезона се оказва успешен за нея. Постига най-добрият си уикенд в кариерата, след като и в спринта, и в преследването в Контиолахти, тя остава на 4-та, а на масовия старт в Осло се класира 5-а. Доброто ѝ представяне през сезона я класира 14-а в крайното класиране за Световната купа, като в Малките Световни купи най-доброто ѝ постижение е 8-о в индивидуалното.

През сезон 2010/2011 тя постига първия си подиум в кариерата на ниво Световна купа, но не в най-добрата си дотогава дисциплина, индивидуалното, ами на спринта, провел се в Преск Айл. 3 пъти остава 4-та на индивидуални и 1 път 5-а на преследване /в Йостершунд. На световното първенство в Ханти-Мансийск Валентина се класира съответно 10-а, 24-та, 11-а и 16-а в спринта, преследването, индивидуалното и масовия старт. В генералното класиране на Световната купа тя завършва 11-а, а в класирането за Малкия кристален глобус тя остава 2-ра в дисциплината индивидуално.

През сезон 2011/2012 и сезон 2012/2013 се оказват неуспешни за Валя, въпреки медалите ѝ от Европейското в Брежно-Осъблие и въпреки първия ѝ неотборен такъв в индивидуалното. През тези два сезона, като изключим големите форуми, тя прави едва 5 класирания в топ 10 – едно 4-то, едно 7-о, две 8-и и едно 9-о. В края на 2011/2012 Валентина се класира 22-ра за Световната купа, а в края на 2012/2013 тя остава 20-а.

Сезон 2013/2014 добрата ѝ форма се завръща. Уикендът в Анси-ле-Гранд е най-успешния в кариерата ѝ след като Валя постигя първата си победа на преследването след 3-тото ѝ място в предхождащия спринт. На спринта в Оберхоф Валентина се класира 6-а, а на преследането 9-а. Завършванията ѝ в топ 10 продължават – две 8-и в Руполдинг.

На Зимните олимпийски игри през 2014 в Сочи тя взима първия си златен медал в щафетата в отбор с Вита Семеренко, Юлия Джима и Олена Пидхрушна. Другите ѝ класирания са 5-о място в преследването, 12-о в масовия старт и спринта и 19-о в индивидуалното.

След Олимпиадата тя допуска отстъпление, не влизайки нито веднъж в топ 10 до края на сезона и поради това завършва сезона под №8 в класирането за Световната купа, като влиза в топ 10 в 3 от останалите 4 Кристални глобуси.

Сезон 2014/2015 се оказва най-успешният за нея в кариерата дотогава. Валентина 6 пъти се качва на подиума, сред които и победа, при това на Световното. В Йостершунд завършва втора на преследването, 3-та на индивидуалното и 6-а на спринта. В Хохфилцен тя прави изкачване в преследването до 10-о място след 20-о в спринта. В Поклюка след две 3-ти места в спринта и преследването, Валя завършва 5-а на масовия старт. В Руполдинг тя на два пъти остава извън подиума, оставайки 4-та на преследването и масовия старт. На Световното първенство тя взима два медала – печели масовия старт и се класира 3-та на спринта. На индивидуалното и преследването остава извън топ 10. В крайното класиране за Световната купа тя остава 3-та на 227 точки от победителката Дария Домрачева, за дисциплината масов старт се класира втора, за преследването 3-та, а за спринта – 5-а.

Този сезон е крайно неуспешен за нея, като много често остава извън топ 25, даже и извън точките, а в края му се класира 47-а.

1 медал (1 златен)

Състезание	Индивидуално	Спринт	Преследване	Масов Старт	Щафета	Смесена щафета
2010 Ванкувър	13-о	23-то	23-то	19-о	6-о	–
2014 Сочи	19-о	12-о	5-о	12-о	Злато	–

5 медала (1 златен, 2 сребърни, 2 бронзови

Състезание	Спринт	Преследване	Индивидуално	Масов старт	Щафета	Смесена щафета
2007 Антхолц	–	–	36-о	—	9-о	—
2008 Йостерсунд	16-о	20-о	32-ро	18-о	Сребро	—
2009 Пьонгчанг	15-о	38-о	26-о	16-о	–	11-о
2011 Ханти-Мансийск	10-о	24-то	11-о	16-о	DSQ	–
2012 Руполдинг	57-о	DNF	49-о	–	6-о	–
2013 Нове Место	22-ро	43-то	Бронз	DNF	Сребро	–
2015 Контиолахти	Бронз	19-о	15-о	Злато	6-о	11-о
2016 Осло	80-о	–	44-то	26-о	5-о	4-то