Вайсал

Селото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е югоизточно от Болград, северозападно от Шикирли Китай и югозападно от Бановка.

Основано е през 1830 година от български бежанци от село Вайсал (Одринско) и Стара планина.^[1] В 1834 година във Вайсал е построена църквата „Свети Илия“. На следващата година са регистрирани 144 семейства със 775 жители (416 мъже и 339 жени).^[2]

След поражението на Русия в Кримската война селото става част от Молдова и остава в границите на Румъния до 1879 година. През 1861-1862 година жители на селото се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават селата Дяновка и Райновка в Таврия.^[3][4]

През 1878 година Вайсал отново е в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 390 къщи (двора), 2365 жители, притежаващи 7638 десетини земя.^[5] През 1918-1940 и 1941-1944 година Вайсал е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите му са 3.923 души.^[6]

От края на юни 1940 до юни 1941 година селото е в състава на Съветския съюз. От 1944 до 1991 година Вайсал, преименувано на Василевка, отново е част от СССР, а от 1991 година, като Василивка – от независима Украйна.

Населението му възлиза на 3902 души (2009), предимно българи. Гъстотата е 993,89 души/км².

Демографско развитие:

• 1930 – 3961 души
• 1940 – 4596 души
• 2001 – 4065 души
• 2009 – 3902 души

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:^[7]

• Елена Алистар (1873-1955) – румънски лекар и политик
• Валери Иванов – български журналист