Бъртранд Ръсел

Бъртранд Артър Уилям Ръсел (на английски: Bertrand Arthur William Russell), 3-ти граф Ръсел, е британски[1] философ, логик, математик, историк, пацифист и социален критик.[2]

Бъртранд Ръсел
Bertrand Russell
уелски философ и математик
Бъртранд Ръсел, 1916 г.
Бъртранд Ръсел, 1916 г.
Роден
Починал
2 февруари 1970 г. (97 г.)
Пенриндейдрайт, Великобритания
Религияагностицизъм
Националност Великобритания
Учил вКеймбриджки университет
Тринити Колидж
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ШколаАналитична философия
Интереси
Идеи
  • Логически атомизъм
  • теория на описанията
  • знание чрез познаване
  • знание чрез описание
  • Парадокс на Ръсел
  • Чайник на Ръсел
Награди Нобелова награда за литература (1950)
Повлиян
Повлиял
Научна дейност
ОбластТеория на множествата, математическа логика
Работил вКалифорнийски университет – Лос Анджелис
Харвардски университет
Чикагски университет
Лондонско училище по икономика и политически науки
Семейство
Подпис
Уебсайт
Бъртранд Ръсел в Общомедия

Известен е с формулирания от него Парадокс на Ръсел в теорията на множествата. Ръсел популяризира философията и си създава име като пацифист и социалист.

Развива фамилната традиция на политическа ангажираност, отстоявайки антивоенните си позиции, подкрепя свободната търговия и антиимпериализма. Ръсел също така е и активист за правото на жените да гласуват и атеист. Милиони хора считат Ръсел за пример във воденето на съзидателен и рационален живот, но същевременно позициите му по много въпроси са смятани за спорни от много други хора.

Биография

Роден е на 18 май 1872 г. в село Трелек, Уелс, в аристократично семейство. Дядо му по бащина линия е Джон Ръсел, два пъти министър-председател на Великобритания през Викторианската епоха, когато Обединеното кралство е в зенита на своята икономическа и политическа сила. Негов кръстник става бъдещият известен дизайнер Томас Кобдън-Сандерсън, който е приятел на родителите му.

Остава рано сирак и е отгледан от дядо си и баба си. Завършва математика и философия в Тринити Колидж, Кеймбридж. Преподава известно време в Лондонското училище по икономика, а в края на 90-те години na XIX век започва интензивно да се занимава с основи на математиката в Тринити Колидж. През 1898 пише An Essay on the Foundations of Geometry („Опит върху основите на геометрията“), свързан с неевклидова геометрия.[3] След като посещава международен конгрес по философия в Париж през 1900 година и се запознава с теория на множествата, измисля т.нар. Парадокс на Ръсел. През 1903 година публикува The Principles of Mathematics, върху основите на математиката. В нея се излага тезата, че математиката и логиката са едно и също.[4]През 1908 е избран за член на Кралското научно дружество.

Като един от най-известните представители на интелигенцията, Ръсел има голям морален авторитет дори до средата на 90-те години на своя живот. Някои от въпросите, по които взема дейно участие, са ядреното разоръжаване, Виетнамската война, съветската диктатура, религиозния догматизъм и др.

На два пъти е арестуван поради пацифистката си дейност и проектите против употребата на ядрено оръжие, като втория път е на 81-годишна възраст.

През 1950 г. е награден с Нобелова награда за литература, „като признание за разнообразната и значима писателска дейност, с която защитава общочовешките идеали и свободата на мислене“.

Ръсел е атеист и силно антихристиянски настроен (говори за това по време на много от лекциите си).

Умира от грип на 2 февруари 1970 г. в село Пенриндейдрайт (Penrhyndeudraeth), Уелс, на 97-годишна възраст.

Библиография

  • (1900) A Critical Exposition of the Philosophy of Leibniz
  • (1910 – 13) „Принципи на математиката“ / Principia Mathematica (3-тома, заедно с Алфред Уайтхед)
  • „Човешкото познание: мащаби и граници“ и др.
Политологични изследвания
  • „Политически идеали“
  • „Пътят към свободата“
  • „Практика и теория на болшевизма“
  • „Власт“
  • „Човешкото общество: етика и политика“
  • „Въздействието на науката върху обществото“
В превод на български
  • (1912) „Проблемите на философията“ / Problems of Philosophy, Велико Търново: Слово, 1999
  • (1913/1984) „Теория на Познанието“ / Theory of knowledge, the 1913 ms, София: К&Х, 1997
  • (1930) „Покоряване на щастието“ / The Conquest of Happiness, София: Сиела, 2021, ISBN 978-954-28-3607-0
  • (1945) „История на западната философия“ / A History of western Philosophy, София: Хр. Ботев, 1994
  • (1952) "Влиянието на науката върху обществото“, / The Impact of Science on Society, София: Изток-Запад, 2024, ISBN 978-619-01-1396-6

Вижте също

Източници

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за