Битка при Крета

Битката при Крета се води през 1009 г. между войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II източно от Солун. Изходът ѝ е успешен за Византия, но българските нападения в околностите на Солун не спират, а обрат във войната настъпва едва пет години по-късно в резултат на Беласишката битка.

Войната на Василий II с българите започва още в началото на самостоятелното му царуване през 976 г. Дълго императорът не може да се справи с нападенията на Самуил в балканските владения на Византия. В първите години на XI век Василий предприема решително настъпление и откъсва от българите много градове и области (Преслав, Видин, Тесалия, Драч и др.).^[1] Българският владетел не посреща пасивно византийските нахлувания, а сам извършва успешни набези дълбоко във византийска територия срещу Одрин (1003 г.) и Солун (1004 г.).^[2] Императорът на свой ред предприема нападения в България, за да не ѝ даде възможност да се засили отново и за да защити собствените си владения.^[3]

При тези обстоятелства през 1009 г. край Крета се стига до сблъсък между главните сили на противниците. За него се разказва в латински вариант на житието на Св. Никон Метаноите.^[4] Поражението на Самуил в тази битка се тълкува като едно от многократните поражения, които „парализират“ опитите му за контранастъпление.^[5] Въпреки неуспеха при Крета, нападенията на българите в района на Солун и Халкидическия полуостров продължават до битката при Беласица, в която Самуил търпи решително поражение.^[6]