Битка за Херсон

Руските сили нахлуват в Херсонска област от юг през Крим.^[1] До вечерта на 24 февруари руските сили достигат до град Херсон и осигуряват Антоновския мост,^[2][3] който им дава стратегически преход над река Днепър и към важния град Николаев.^[4]

До ранните часове на 25 февруари украинските сили си връщат контрола над моста.^[5] Битката е описана като много ожесточена и с доста жертви, както и няколко унищожени военни превозни средства на моста.^[6] Това принуждава руските войски да се изтеглят на север към град Нова Каховка,^[7] който те превземат.^[8] По-късно, на 25 февруари руските войски отново превземат Антоновския мост.^[9]

На 26 февруари, според кмета Игор Колихаев, руските войски се изтеглят от Херсон след украински въздушен удар по руски бронирани машини, оставяйки града под украински контрол.^[10] Украински служител по-късно твърди, че колона на руската армия е била разбита от украинските сили близо до град Олешки, южно от Херсон.

Украинският главен прокурор Ирина Венедиктова твърди, че на 26 февруари руски сили убиват журналист и шофьор на линейка близо до село Зеленивка, северното предградие на Херсон.^[11]

Сутринта на 27 февруари руското министерство на отбраната заявява, че руските военни са обсадили града,^[12][13] а според украинските власти руските сили са превзели част от града, включително международното летище Херсон.^[14][15] Твърди се, че по-късно сутринта украинските военновъздушни сили са нанесли успешен удар с дронове срещу руските сили в село Чернобаевка, точно на север от Херсон.^[16]

Украинските власти твърдят, че от 27 февруари руските сили започват да изкарват цивилни от близките села към Херсон, заради което украинските сили твърдят, че е опит на руснаците да използват цивилни като жив щит.^[17]

В ранната сутрин на 1 март украинските власти твърдят, че руските сили са започнали да атакуват Херсон и напредват от международното летище Херсон към магистралата между Херсон и Николаев. Руските сили успяват да обсадят града и да стигнат до магистралата, напредвайки до село Комишани, преди да установят контролно-пропускателен пункт.^[18] По-късно през деня руските сили навлизат в Херсон.^[19]

В ранната сутрин на 2 март е съобщено, че руските войски са успели да превземат железопътна гара и речно пристанище.^[20] По-късно сутринта руските сили са на площад Свобода в центъра на Херсон, където се намира сградата на Херсонската областна администрация.^[21] По-късно руското министерство на отбраната твърди, че е превзело града.^[22]

Малко след превземането на Херсон, руското министерство на отбраната съобщава, че преговорите между руските сили и градските власти по отношение на поддържането на реда са в ход. Постигнато е споразумение, при което украинското знаме все още ще се вдига в града, докато Русия създаде новата администрация. Колихаев обявява нови условия за жителите на града: гражданите могат да бъдат навън само през деня и им е забранено да се събират на групи. Освен това, колите са разрешени само да влизат в града, за да доставят храна и лекарства; тези превозни средства трябва да се движат с минимална скорост и са обект на обиск. Гражданите са предупредени да не провокират руски войници и да се подчиняват на дадените им команди.

На 4 март жител на Херсон по CNN твърди, че руски войници са изнасилили 11 жени в Херсон, като 6 от тези жени са били убити, като тийнейджър е сред изнасилените и убити.^[23][24] Генадий Лагута, ръководителят на украинската областна държавна администрация в Херсон, обаче отрича тези твърдения, заявявайки, че те са дезинформация.^[25]

На 5 март Колихаев заявявз, че в града няма въоръжена съпротива и руските войски са „доста спокойни“. Той иска хуманитарна помощ, заявявайки, че в града няма ток, вода и лекарства.^[26] По-късно същия ден, около 2000 протестиращи се събират в центъра на града. Протестиращите развяват украински знамена, пеят националния химн и скандират патриотични лозунги. На видео се вижда как руски войници стрелят във въздуха, за да разпръснат протестиращите. Има също твърдения, че руските сили разполагат със списък с украински активисти в града, които искат да заловят.^[27] На 9 март Генералният щаб на украинските въоръжени сили заявява, че Русия е задържала повече от 400 души в Херсон, поради продължаващи протести.^[28]

На 12 март украинските власти твърдят, че Русия планира да организира референдум в Херсон за създаване на Херсонска народна република, подобно на Донецката народна република и Луганската народна република. Сергей Хлан, заместник-председателят на Херсонския областен съвет, твърди, че руските военни са се обадили на всички членове на съвета и искат от тях да сътрудничат.^[29] Людмила Денисова, омбудсманът на Украйна, заявява, че този референдум би бил незаконен, тъй като „съгласно украинското законодателство всички въпроси относно територията могат да бъдат разрешени само чрез национален референдум“.^[30] По-късно същия ден, областният съвет на Херсон приема резолюция, в която се посочва, че предложеният референдум ще бъде незаконен.^[31]

На 13 март украинският вестник „Украинская правда“ съобщава, че няколко хиляди души в Херсон са взели участие в протест.^[32] Руските войници разпръсват протеста със стрелба, зашеметяващи гранати и гумени куршуми, ранявайки няколко души.^[33][34]

На 23 март украинските сили предприемат контраатаки срещу руските сили в Херсонска област.^[35][36] На 25 март високопоставен служител на отбраната на САЩ заявява, че руските сили вече нямат пълен контрол над Херсон, тъй като украинците се борят „ожесточено“ за възстановяване на града.^[37] Украинците в Херсон обаче „поставят под въпрос оценката на Пентагона, като казват, че градът остава в руски ръце“.^[38] CNN съобщава, че ситуацията в града остава непроменена, като се позовава на жителите, които потвърждават, че Херсон е под пълен руски контрол. Според жител, руските сили са загубили само няколко села в провинцията, докато CNN по-рано съобщава, че украинската контраофанзива се провежда в най-северната част на региона.^[39]