Белско войводство
Белското войводство (на полски: Województwo bełskie, на латински: Palatinatus Belzensis) е административно-териториална единица в състава на Полското кралство и Жечпосполита. Административен център е град Белз.
| Белско войводство Województwo bełskie | |
 | |
 Войводството на картата на Жечпосполита (1619) | |
| Страна | Полско кралство, Жечпосполита |
|---|---|
| Провинция | Малополска |
| Седалище на войводата | Белз |
| Повяти | 4 |
| Войвода | виж: белски войводи |
| Езици | полски |
| Белско войводство в Общомедия | |
Войводството е създадено през 1462 година от крал Кажимеж IV Ягелончик, като резултат на преобразуване на Белското княжество. В Сейма е представено от четирима сенатори (войводата и трима кастелани). Към 1767 година административно е разделено на четири повята – Белски, Грабовецки, Хороделски и Любачевски, както и Буската земя.
В резултат на първата подялба на Жечпосполита почти цялата територия на войводството е анексирана от Хабсбургската държава. В Жечпосполита остават градовете Коритница и Дубенка с околните села. През 1793 година тази територия е присъединена към новосформираните Хелмско и Влоджимежко войводство.[1] При третото разделяне на Жечпосполита (1795) Коритница и Дубенка са анексирани съответно от Руската империя и Хабсбургската държава.[2]