Баян Йолгий

Баян Йолгий е най-високо разположената провинция в Монголия. По-голямата част от територията ѝ е разположена в планинската верига Монголски Алтай. Около 10% от аймака са покрити с гори, състоящи се основно от сибирска лиственица.

Планината Таван Богд Ул (Планината на петимата светци), която е част от планинския масив Таван Богд, е разположена точно където Монголия, Русия и Китай делят обща граница. На 2,5 km южно от монголско-китайската граница е разположен Хуйтен (Студеният връх) – най-високият връх в Монголия, познат още като Найрамдал (Връх на приятелството). Масивът Таван Богд включва множество ледници, сред които е 19-километровият Потанин, който е достъпен само за опитни алпинисти.

Река Ховд извира на територията на Баян Йолгий. Реката се захранва от езерата Хотон, Хурган и Даян, а от своя страна Ховд захранва езерото Хар-Ус Нур, разположено в аймака Ховд. На около 50 km от град Йолгий е разположено соленото езеро Толбо Нур, което е разположеное на 2080 m надморска височина.

Национален парк Алтай Таван Богд е с площ от 6362 km² и е разположен в южната част на планинския масив Таван Богд. В парка са включени езерата Хотон, Хурган и Даян. Защитената територия Хьох Серхийн Нуру е с площ от 659 km², а национален парк Силхемийн Нуру – 1428 km² и действат като резервати за защитени животински видове. Национален резерват Девелин Арал (103 km²) е разположен около остров Девелин, който се намира в устието на реките Лсан Холой и Ховд. Резерватът действа от 2000 г. насам. Национален парк Цамбарагав (1115 km²) включва всички ледници в близост до аймак Ховд и има за цел да предпази някои застрашени видове, сред които снежният леопард.

По-голямата част от населението на Баян Йолгий са казахи (88,7%). Останалата част от населението се състои от урянхаи (7,2%), дьорвьоди (1,5%), халха-монголци, тувинци и хошуди. Значителна част от местното население говори казахски като роден език, а монголски като втори, въпреки че има хора, които изобщо не го владеят.

С демократизацията на Казахстан много жители на аймака напускат Монголия и заминават за Казахстан в търсене на по-добър живот. В резултат на това от 102 000 души през 1991 г. населението на Баян Йолгий се стопява до 75 000 души през 1993 г. Нестабилното състояние на казахската държава и множеството неуредици карат много от напусналите казахи да се завърнат в Монголия, като по този начин през 2004 г. броят на жителие е отново около 100 000 души. По-голямата част от населението на аймака са мюсюлмани, въпреки че в голямата си част монголското население изповядва тибетски будизъм.

^* – Включва сум Цаганнур