Бахово

селище в Гърция

Бахово или Баово (на гръцки: Πρόμαχοι, Промахи, до 1926 година Μπάχοβο, Бахово, катаревуса: Μπάχοβον, Баховон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

Бахово
Πρόμαχοι
Църквата „Свети Архангел Михаил“
Църквата „Свети Архангел Михаил“
Гърция
41.025° с. ш. 22.0046° и. д.
Бахово
Централна Македония
41.025° с. ш. 22.0046° и. д.
Бахово
Воденско
41.025° с. ш. 22.0046° и. д.
Бахово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина290 m
Население1654 души (2021 г.)
Демонимбаовчани
Пощенски код584 00
Официален сайтwww.promahi.gr
Бахово в Общомедия

География

Бахово е разположено на 290 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 9 km северозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже (Ворас). Край Бахово е разположен манастирът „Свети Иларион Мъгленски“.[2]

История

В Османската империя

Стара къща в Бахово
Изглед от манастира към Бахово

Селото според легендите не е много старо. Основано е от жителите на село Грамади, разположено между Пребъдище и Бахово. Баовчани се преселвали многократно, за да избегнат тежките данъци, а името Бахово идвало от честата употреба на бах, в значение на стига.[2]

В края на XIX век Бахово е голямо чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бахово (Bahovo), Мъгленска епархия, живеят 600 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Бахово (Bahovo) е посочено като село във Воденска каза със 134 къщи и 725 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баово живеят 560 българи християни.[5] В началото на XX век селото е изцяло гъркоманско и става една от най-стабилните опори на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и става известно като Гръцкото село в областта.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баово (Baovo) има 1280 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[7]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 1008 жители.[2]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бахово има 35 къщи славяни християни.[8] В 1926 година е преименувано на Промахи. Между 1943 и 1944 година в Бахово се водят сражения между партизани от ЕЛАС и немски войници, в които загиват 10 войници и много партизани.[9] Селото пострадва и от Гражданската война (1946 - 1949), като част от жителите му емигрират.[2]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво.[10]

Селото произвежда пипер, картофи, тютюн, като е развито и скотовъдството и експлоатацията на горите - землището му е най-голямото в Мъглен.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Бахово на 6 август 1969 година
ИмеИмеНово имеНово имеОписание
Дутвица[11]ΔουτβίτσαМурияΜουριά[12]местност на ЮИ от Бахово[11]
СумилΣουμίλВеланидопосΒέλανιδότοπος[12]
Гаврен[11]ΓκάβρενГаврокорфиΓαβροκορφή[12]връх в Нидже на С от Бахово (869 m)[11]
Кория[11]ΚορίτДасакиΔασάκι[12]гора в Нидже на С от Бахово[11]
Голема[13]ΓκολέμαМегало РемаΜεγάλο Ρέμα[12]река Ю от Бахово (Сушица)[13]
Студенковица[11][13]ΣτουντεκόβιτςКрия ПериохиΚρύα Περιοχή[12]местност на З от Бахово[11]
Нечеви дърва[13] или Мечеви дърваΜετσεβί ΝτέρβαАркудоремаΆρκουδόρεμα[12]река Ю от Бахово, ляв приток на Голема[11]
СливаΣλίβαДамаскинияΔαμασκηνιά[12]
Мал Петерник[11]Μικρό ΠετερνίκАкритасΑκρίτας[12]връх в Нидже на З от Бахово (1517,4 m)[11]
Кемца[11]ΚέμτσαХалинарияΧαλινάρια[12]гора в Нидже на СЗ от Бахово[11]
Сито рид[13] или Сита рид[11]ΣιτορίτМитериΜυτερή[12]връх в Нидже на СЗ от Бахово (827 m)[13]
Горен Петерник[11]Άνω ΠέτερνικАнаΆννα[12]връх в Нидже на З от Бахово (1756 m)[11]
Попово лозе[11]Πόπο ΒολόζιАмбелия ту ПапаΑμπέλια του Παπά[12]връх в Нидже на СЗ от Бахово (1771,8 m)[13]
Скорна[13]ΣκόρναЦарухиΤσαρούχι[12]връх в Нидже на СЗ от Бахово (1774 m)[13]
Катрис[11]ΚατρίςАлександросΑλέξανδρος[12]връх в Нидже на СЗ от Бахово (1666 m)[11]
Свинар[11]ΣφήναρСфинаΣφήνα[12]връх в Нидже на СЗ от Бахово[11]
Каркилто[11] или Кармилие[13] или КармилтоΚαρμίλτοДендраΔένδρα[12]гора в Нидже на И под граничния връх Папрат ()[11][13]
Парте[11]ΠάρτεАгорастаΑγοραστά[12]местност в Нидже на СЗ от Бахово на ЮИ под граничния връх Мал Козяк (1783 m) гранична пирамида № 108[11][13]
Чаир[11]ΤσαΐρЛивадиΛιβάδι[12]местност в Нидже на СЗ от Бахово на И под граничния връх Папрат[11]
Сама бука[11]ΣαμαμπούκαМани ОксияΜάνη Όξυά[12]местност в Нидже на СЗ от Бахово на ЮИ под граничния връх Козяк (1816,3 m)[11]
Кисалците[11]ΚισάλτσιτεВоскесΒοσκές[12]местност в Нидже на СЗ от Бахово на СИ под граничния връх Папрат[11]
Китката[11]ΚίτκαταЛулудотопосΛουλουδότοπος[12]връх в Нидже на СЗ от Бахово[11]
Китка[11]ΚίτκαЛулудиΛουλούδι[12]връх в Нидже на СЗ от Бахово (1488,8 m)[11]
Мал Катрис[11]Μικρό ΚατρίςПартенаΠαρθένα[12]връх в Нидже на СЗ от Бахово (1390,7 m)[11]
Локва[11]ΛόκβαAeторахиΆετορράχη[12]връх в Нидже на СЗ от Бахово[11]
Коюва липаΚόϊβα ΛίπαФламури ту НиколаΦλαμούρι τοϋ Νικόλα[12]
Голо бело[11]Γκόλο ΜπέλοГимноΓυμνό[12]връх в Нидже на С от Бахово (1409 m)[11]
Монат долΜόνατ ΝτόουΚτυπημένο[12]
Порой[11]ΠορόϊКсироремаΞηρόρεμα[12]река на С от Бахово, разделяща Нидже от Пиново (Козяк)[11]
Година191319201928194019511961197119811991200120112021
Население1082[2]978[2]1160[2]1598[2]1549[2]1872[2]1821[2]1754[2]1862[2]18251740

Личности

Родени в Бахово
  • Георги Ступов (Γεώργιος Στούπης), гръцки андартски деец, четник при Христо Чочо и Карапанос, убит при престрелка с комитата Миланов край селото[14]
  • Иван Димитров (Йоанис Димитриу), гръцки андартски капитан
  • Петре Калояновски (1925 – 1948), гръцки комунист[15]
  • Петре Тануров (1915 – 1948), деец на ДАГ
  • Кольо Гьоро Прошов (1921 – 1948), гръцки комунист[16]
  • Христо Чочо (Τσώτσο Βέσκα, Βέσκο), гръцки андартски капитан

Бележки