Баница (дем Лерин)

Селото е разположено на 23 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже на главния път от Солун за Лерин и Битоля.

Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.^[3]

Баница е едно от най-старите села в Леринско. В района на Баница са открити мраморно торсо от римския период и римски надгробни стели от ΙΙ – ΙΙΙ век.^[4] Гробищната църква „Свети Николай“ в селото е построена и изписана в 1460 година.^[5] Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Баница.^[6] В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Баниче със 132 джизие ханета (домакинства).^[7]

В края на XVIII век Франсоа Пуквил, френски консул при Али паша Янински пише за Баница, че е „българско село със 120 семейства“. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Баньци като българско село.^[8] В 1863 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан в „Пътуване от Белград до Солун“, пише за Баница: „Баница, село със 130 български къщи.“^[9] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Банчи (Bantchi), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.^[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Баница (Banitza) е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи.^[11]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Баница:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баница има 1650 жители българи.^[13]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Баница е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 265 къщи.^[14]

Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2000 българи екзархисти и функционират две български училища – основно и прогимназиално.^[15]

Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на XIX век от Георги Попхристов и Даме Груев. През 1903 година край селото загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов и 13 техни четници. През юли 1905 година селото е нападнато от голяма андартска чета. Едновременно срещу тях огън откриват местната селска чета на ВМОРО и пристигналата турска войска. След като андартите са разбити и се разбягват, турският аскер влиза в селото и арестува и убива няколко души българи.^[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[17]

През 1911 година емигранти от селото основават Баничкото спомагателно дружество „Надежда“ в Торонто, Канада (на английски: Banitza Benevolent Society).^[18]

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баница има 400 къщи славяни християни.^[19] Баница за кратко е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година Баница е преименувано на Веви.^[20] В 1922 година под Баница в югозападна посока е построено малко селище, в което са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, и което днес се нарича Като Веви и се смята за квартал на Баница.

На 15 ноември 1931 година началникът на полицията в Баница изпраща в Лерин доклад със списък на „доказаните българи“ първенци в селото, оглавен от Никола Малинов, обвинени, че са членове на нелегална революционна организация, като срещу един от тях – Кръстьо Манов е започнало съдебно дирене. Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“. В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с „българомислещите“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че „са българи и не желаят друга власт, освен българска“. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

Баничани участват активно и в създадените от Централния българомакедонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония.

След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в Охрана от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.^[22]

В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:

В 1945 година в Баница има 2680 българофони, от които 1900 с „негръцко национално съзнание“, 280 с „гръцко“ и 500 с „неустановено национално съзнание“.

В Гражданската война жителите на Баница се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и след загубата нова вълна баничани се изселват в Югославия и Албания.

През 60-те години голяма част от жителите му емигрират – към Германия, Австралия и Канада. Масовата емиграция продължава до 70-те години на XX век. Според различни изчисления в Канада живеят около 6500 баничани и техни потомци, в Австралия – 2500, в Северна Македония 2000.

В планината над Баница е разположен рудникът Веви, който е открит през 1980-те. Рудникът дава висококачествен лигнит и осигурява много работни места в селото.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.^[24]

В селото има няколко църкви – „Свети Георги“ (1910), „Свети Атанасий“, „Свети Пророк Илия“ (1918), „Свети Димитър“ и гробищната „Свети Николай“ (XVI век). Съборът му е на Гергьовден. В селото има силогос „Баница“, спортен клуб „Македоникос“ и фолклорна асоциация.^[25]

• 1913 – 1617 жители
• 1920 – 1653 жители (524 семейства)
• 1928 – 1995 жители
• 1940 – 2245 жители
• 1951 – 2062 жители
• 1961 – 2105 жители
• 1971 – 1049 жители
• 1981 – 806 жители
• 1991 – 753 жители
• 2001 – 688 жители
• 2011 – 663 жители

Горна снимка: Членове на Баничкото спомагателно дружество „Надежда“ в Торонто, 1910-те г.
Средна снимка: Паметник на дружеството в гробището „Сейнт Джеймс“ в Торонто.
Долна снимка: Надписът върху паметника.

Родени в Баница

• Александрос Холерис (Αλέξανδρος Χολέρης), гръцки андартски деец от втори клас, син на Трифон Холерис^[29]
• Алексо Джорлев (Алеко, ? – 1915), български революционер, войвода на чета в Македоно-одринското опълчение
• Атанас Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина^[30]
• Борис Благоев Мангов (1942 – 2006), канадски общественик, председател на Обединени македонци в 2003 – 2006 година
• Борис Ванов (1932 – 2006), американски телевизионен и филмов продуцент
• Боро Пейчинов (1942 –), карикатурист и аниматор от Северна Македония
• Вангел Апчев, гръцки комунист^[31]
• Вангел Койчев (1910 – 1953), гръцки комунистически деец
• Вангел Търпанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен в Междусъюзническата война^[32]
• Васил, деец на Цариградския революционен комитет към 1901 година^[33]
• Васил Анев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала Азия^[34]
• Геле Алушев (? – 1905), български революционер
• Георги А. Баджев (Баджов), македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен^[35]
• Георги Тодев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина^[36]
• Георги Янчев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 прилепска дружина^[37]
• Дзоле Стойчев (Дзоле Гергев, Атеш паша) (1867 – 1909), български революционер
• Диме Топалов (Димо), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година^[38]
• Димитър Великин (1908 – 1997), гръцки комунистически деец
• Димитър Чоков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина^[39]
• Дине Гогов (1888 – 1958), български революционер и емигрантски деец
• Дине Попалов (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година^[40]
• Дине Попанов (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година при Румена бука^[41]
• Донос Холерис (? – 1913), гръцки революционер
• Иван Мицев (Мицов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 и 7 ноември 1912 година, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен и освободен на 9 март 1914 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен^[42]
• Илия Гъсков (Ильо), български революционер от ВМОРО
• Илия Италиянчето, български революционер
• Илия Которкин (1884 – 1934), български революционер
• Иван Н. Наумов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина^[43]
• Илия П. Минков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен^[44]
• Кики Мангова-Понявич (р. 1940), северномакедонски юрист и икономист
• Киро Качаров, български революционер от ВМОРО
• Коле Мангов (р. 1940), северномакедонски поет и публицист
• Коста Иванов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето^[45]
• Костадин Кочев (Κωνσταντίνος Κωτσόπουλος), гръцки андартски деец от четвърти клас, син на убития Киряк Кочев, за отмъщение убива бащата на Леко Джорлев Гиче, бяга в Канада където заедно с Е. Трайко, П. Ницопулос (брат му), Й. Каравитис и С. Еригориу развиват пропагандна борба с българите^[29]
• Костадин Кръстев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота^[46]
• Костадин Трифонов (8 януари 1871 – ?), в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия,^[47] македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6 охридска дружина^[48]
• Кочо Робев (1915 – 1944), гръцки комунист^[49]
• Кръсто Димитров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина^[50]
• Кърсто Дафов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов^[51]
• Лазар Бошев (Хаджибошев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[52]
• Мице Тимев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов^[53]
• Мицкало, български революционер от ВМОРО
• Мицо Куртов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков^[54]
• Мичо Неделков (1917 – 1948), гръцки комунист^[55]
• Наце Дзоле Катин – Бабунски (1872 – 7 март 1908), български революционер, загинал в Попължани
• Нацо Кочев (? – 1908), български революционер
• Наум Абов (1930 – 2016), активист и шахматист на Северна Македония
• Ник Ванов (1929 – 1991), американски телевизионен и филмов продуцент
• Никола Неделков, деец на ВМОРО, убит от младотурците в 1911 година^[56]
• Руси Трифонов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина^[48]
• Пандил Кочев (Παντελής Νιτσόπουλος), гръцки андартски деец от трети клас, син на Киряк Кочев (Κυριάκου Κωτσόπουλου), убит от Леко Джорлев преди 1903 година, по-късно Панделис е заловен от Дзоле Гергев, но успява да избяга, участва в Балканските войни^[29]
• Павле Павлов – Димко (? – 1944), гръцки комунист^[57]
• Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос), гръцки андартски деец
• Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос, 1910 – 1976), гръцки комунистически деец
• Стефан Апостолов (1872 или 1876 – 1937), деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец
• Стойче Д. Алушев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, земеделец, ІІІ отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина^[58]
• Стойчо Петров, македоно-одрински опълченец, щаб и 1 рота на 8 костурска дружина^[59]
• Стоян Апчевски (1936 –), художник от Северна Македония
• Типе Гелев Ничов, войвода на банишката чета на ВМОРО в 1902 – 1903 година^[60]
• Том Пецинис (р.1935), австралийски и македонски писател
• Трифон Холерис Дуцис (Τρύφων Χολέρης ή Ντούτσης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Ставро Кочев, като предотвратяват изгарянето на църквата „Св. Ана“ от четата на Дзоле Стойчев, който по-късно през 1907 година ги убива в центъра на селото^[29]
• Христо Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина^[61]

Починали в Баница

• Ангел Симеонов Симеонов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война^[62]
• Антон Мицков (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Полог^[63]
• Васил Попов (1877 – 1903), български революционер
• Георги Папанчев (1870 – 1903), български революционер
• Димитър Иванов Марков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война^[64]
• Евстрати Дачев (1875 – 1903), български революционер
• Еленко Живков Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[65]
• Зиси Дульо (? – 1908), гръцки андартски капитан^[66]
• Иван Делчев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Чирпан^[63]
• Мицко Ганев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Жервени или Жерви^[63]
• Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер от Чеган^[63]
• Силян Пардов (1857 – 1903), български революционер
• Стоян Трайчев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Пътеле^[63]
• Тальо Филипов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Будимирци^[63]
• Теофан Киприянов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Брод^[63]
• Тодор Куртев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Сливница^[63]
• Трайко Николов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново^[63]
• Филип Коцев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Лесковец^[63]
• Христо Колев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Попадия^[63]
• Христо Петров Христов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война^[67]
• Христо Тоньов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Горно Върбени^[63]
• Цветко Мицков (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново^[63]

Други

• Борис Стойчев (1924 – 2010), канадски физик, по произход от Баница
• Гоцо Петров (1874 – 1916), погребан в Баница, родом от Горно Церовене
• Димитрий Киряку (р. 1974), канадски православен духовник, по произход от Баница
• Константин Гулабчев (1826 – 1908), български общественик и духовник, председател на Леринската българска община, по произход от Баница
• Майкъл Зигоманис (Джогоманов, р. 1981), канадски хокеист, по произход от Баница

• ((en)) Сайт за село Баница
• Христо Силянов. „Писма и изповеди на един четник, 1902“. София, 1927
• Снимки от Баница

• Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/kj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109 – 116
• Στέργιου Αθ. Τριανταφυλλίδη, Ιστορικά Βεύης (Νομού Φλωρίνης) κατά τον Μακεδονικόν Αγώνα. Φλώρινα, 1958. 8ον, σ. 54 υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου