Афера с отровите

Делото започва през 1675 г. след процеса срещу Мадам дьо Бринвийе, която е обвинена в заговор с любовника си, армейския капитан Годен дьо Сент-Кроа, да отрови баща си Антоан Дрю д'Обре през 1666 г. и двама от нейните братя, Антоан д-Обре и Франсоа д'Обре, през 1670 г., за да наследи техните имоти. Има и слухове, че тя е тровила бедни хора по време на посещенията си в болници

След като е обвинена, тя бяга, но е арестувана в Лиеж. Мадам дьо Бринвийе е измъчвана и признава, осъдена е на смърт и на 17 юли е измъчвана с вода (принудена е да изпие шестнадесет литра вода) и след това е обезглавена, а тялото ѝ е изгорено на клада. Нейният предполагаем съучастник Сент-Кроа не е изправен пред обвинения, защото е починал от естествена смърт през 1672 г.

Сензационният процес привлича вниманието към други мистериозни смъртни случаи, което дава началото на слухове. Видни хора, включително Луи XIV, се разтревожват, че може да бъдат отровени.

Самата афера започва през февруари 1677 г. след ареста на гадателката Мадлен дьо Ла Гранж по обвинения във фалшификация и убийство. Тя се обръща към Франсоа Мишел Льо Телие, маркиз на Лувоа, твърдейки, че има информация за други престъпления от голямо значение. Лувоа докладва на краля, който казва на началника на полицията Габриел Никола дьо ла Рени, който между другото е началник на парижката полиция, да изкорени отровителите. Ла Рени се опита да успокои краля. Последвалото разследване на потенциални отровители води до обвинения в магьосничество, убийство и др.

Властите арестуват редица гадатели и алхимици, заподозрени, че продават не само гадания, сеанси и афродизиаци, но също и отрова. Някои от тях са си признават с мъчения и дават на властите списъци на свои клиенти, за които се твърди, че са купили отрова, за да се отърват от своите съпрузи или съперници в кралския двор.

Най-известният случай е този на акушерката Катрин Дешай Монвоазен или Ла Воазен, арестувана през 1679 г., след като е уличена от отровителката Мари Бос. Ла Воазен замесва няколко важни придворни. Сред тях са Олимпия Манчини – графиня на Соасон, нейната сестра Мария Анна – херцогиня на Буйон, Франсоа Анри дьо Монморанси, херцог на Люксембург и, най-важната – любовницата на краля, мадам дьо Монтеспан.

Разпитана в нетрезво състояние, Ла Воазен твърди, че Монтеспан е купила афродизиаци и е изпълнявала черни меси с нея, за да спечели и запази благоволението на краля пред съперничещите ѝ любовници. Тя е работила със свещеник на име Етиен Гибур. Няма никакви доказателства освен нейните признания, но лошата репутация следва тези хора след това. Елинор Херман в книгата си „Секс с крале “ твърди, че полицията, следвайки съобщенията за „бебешки кости“, е открила останките на 2500 бебета в градината на Ла Воазен. Въпреки това Ан Съмърсет оспорва това в книгата си „Аферата с отровите“ и заявява, че не се споменава градината да бъде претърсена за човешки останки.

В скандала е замесен и Юсташ Доже дьо Кавой – най-възрастният жив потомък на виден благороднически род. Кавой е лишен от наследство от семейството си, когато в акт на разврат той избира да отпразнува Разпети петък с черна литургия. След лишаването си от наследство той отваря доходоносна търговия с арсен и афродизиаци. Той мистериозно изчезва след внезапното прекратяване на официалното разследване на Луи XIV през 1678 г. Заради това и заради името му той някога е бил заподозрян, че е Човекът с желязната маска. Въпреки това тази теория е изпаднала в немилост, тъй като сега е известно, че той е бил затворен от семейството си през 1679 г. в затвора Сен Лазар.

Ла Воазен е осъдена на смърт за магьосничество и отравяне и изгорена на клада на 22 февруари 1680 г. Маршал Монморанси-Бутвил е хвърлен в затвора за кратко през 1680 г., но по-късно е освободен и става капитан на гвардията. Министърът Жан-Батист Колбер помага да се потушат нещата.

Дьо Ла Рейни възстановява специалния съд Chambre Ardente („горящ двор“), за да съди случаи на отравяне и магьосничество. Той разследва редица случаи, включително много свързани с благородници и придворни в кралския двор. През годините съдът осъжда 34 души на смърт за отравяне или магьосничество. Двама умират при мъчения, а няколко придворни са заточени. Съдът е премахнат през 1682 г., тъй като кралят не може да рискува публичността на такъв скандал. На това началникът на полицията Рейни каза, че „огромността на техните престъпления доказа тяхната защита“.

Може би най-важният ефект от скандала и последвалите преследвания е експулсирането от Франция на графинята на Соасон. Нейният син остава във Франция, само за да открие, че високопоставеният позор на майка му му пречи да реализира личните си амбиции, тъй като на практика му е забранено да преследва военна кариера. В крайна сметка той напуска Франция, подхранвайки дълбока неприязън към Луи XIV, и постъпва на служба при заклетите врагове на Франция, Хабсбургите. Принц Евгений Савойски след време става известен като един от най-великите генерали на епохата и един от факторите зад провала на кандидатурата на Луи XIV за хегемония в Европа.

В аферата с отровите са замесени 442 заподозрени: издадени са 367 заповеди за арести, от които 218 са изпълнени. От осъдените 36 са екзекутирани; петима са осъдени на галера и 23 на заточение. Това изключва тези, които са починали в ареста от мъчения или самоубийство. Освен това, много обвиняеми никога не са били изправени пред съда, а са оставени извън съдебната система и доживотно затворени с lettre de cachet.

От осъдените доживот с lettre de cachet шест жени са затворени в Шато дьо Вилфранш, 18 мъже в Шато дьп Салс, 12 жени в Бел Ил ан Мер, десет души в Шато дьо Безансон, 14 жени в Сент Андре де Салан и 5 жени във Фор ле Бен.

Тук са изброени хората от аферата с отровите, които са осъдени или наказани без присъда за това, че са били професионално замесени в престъпна дейност; като отровители или окултисти или по други начини, свързани с организацията на Ла Воазен. Тяхното наказание е споменато след името и ролята им.

Тук са изброени хората, замесени в аферата с отрови, тъй като са клиенти на професионалистите по-горе. Тяхното наказание е споменато след името и ролята им.

През октомври 1702 г. Мари-Ан дьо Ла Вил е арестувана за това, че е създала нова организация, подобна на тази на Ла Воазен, но поради Аферата с отровите тя и нейните колеги никога не са изправени пред съда, а са затворени без съдебен процес с lettre de cachet.

През 1907 г. френският писател Викториан Сарду пише пиесата „Аферата с отровите“ . Това по-късно дава основата за филмова адаптация от 1955 г. със същото заглавие, режисирана от Анри Декойн. Романът на Марджъри Боуен от 1936 г. „Отровителите“ също се върти около инцидента.

Организацията на Ла Воазен и аферата с отровите е описана в романа на Джудит Меркъл Райли The Oracle Glass (1994).

Аферата с отровите е водещата нишка през втория сезон на френско-канадския телевизионен сериал Версай . Сериалът показва как придворните се опияняват с прахове и отвари; дори мадам дьо Монтеспан е представена като играеща основна роля в отравянията. В сериала Ла Воазен е променена на героинята Агат.

Албумът на шотландския спийд метъл изпълнител Хелрипър от 2020 г., озаглавен The Affair of The Poisons, съдържа лирични теми, базирани на скандала.

• Spana Prosecution, друга афера с отрови от XVII век около мрежа от жени отровители, италиански еквивалент на Аферата с отровите.

• Mollenauer, Lynn Wood. Strange Revelations: Magic, Poison, and Sacrilege in Louis XIV's France. Penn State Press, 2007. ISBN 978-0-271-02915-3.
• Somerset, Anne. The Affair of the Poisons: Murder, Infanticide, and Satanism at the Court of Louis XIV. St. Martin's Press, 2003. ISBN 0-312-33017-0.
• Le Nabour, Éric. La Reynie: Le policier de Louis XIV (Présence de lhistoire). Perrin, 1990. ISBN 978-2-262-00806-2.
• Mossiker, Frances. The Affair of the Poisons: Louis XIV, Madame de Montespan, and one of History's great Unsolved Mysteries. Alfred A. Knopf, 1969. ISBN 0-7221-6245-6.
• Ravaisson, François N.N. Archives de la Bastille; documents inédits recueillis et publiés. Paris, A. Durand et Pedone-Lauriel, 1866–1884. Volumes IV 1663–1678, V 1678–1679 VI 1679–1681 VII 1681.
• Excerpts from Bastille trial records of Guibourg and LaVoisin (French and English translation)

• Riley, Judith Merkle. The Oracle Glass. Sourcebooks, 2012. ISBN 978-1-4022-7059-8.
• Charbonneau, Karen. The Wolf's Sun: Intrigue in 17th Century Brittany and Paris. Ship's Cat Books, 2010. ISBN 978-0692749111.

•  Madmen / Murderers / Sorcery / Warmongers. Royal Secrets. Vol. 2. Discovery Channel. 1996

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Affair of the Poisons в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​