Атанас Косев

Роден е в град Русе на 10 март 1934 г. Като дете пее в хор.^[1] Завършва теоретичния факултет на Българската държавна консерватория през 1964 г. След това започва да работи като завеждащ редакция към БНР, главен редактор на редакция „Музика“ при БНТ (1978 – 1984), продуцент в БНР и БНТ. Той е основател и диригент на първия Младежки симфоничен оркестър в Русе (1952 г.). Композира забавни песни от 60-те години, като между първите му песни са: „Има страна“ (изп. Ст. Воронов) и „Малкият светъл прозорец“ (изп. „Щурците“). Атанас Косев е автор на мюзикъл, музикално-сценични творби за деца; произведения за симфоничен оркестър, камерна и хорова музика; театрална и филмова музика, както и на над 500 поп песни.^[1][2] Той е един от популярните български композитори на забавна музика през 1960-те и 1970-те години на ХХ век. Някои от известните му песни са „Добър ден, последна любов“, „Животът е красив“, „На Елвис“, „Моряци“, „Бъди до мен“, „Семеен спомен за Поморие“, „Ирина“, „Надежда“, „Каквато искаш ти бъди“, „Вечерница ти пак бъди“ и др.^[1] Многократно получава награди на „Златният Орфей“, Голямата награда „Златният Орфей“ за цялостен принос през 1998 г. и др. Негови песни участват успешно на международни конкурси и фестивали в Токио (Япония), Александрия (Египет), Касълбар (Ейре), фестивала „Нийуола“ (САЩ).

В началото на 80-те години на ХХ век песента „C’est la vie“, изпълнена от Лилиан Сен Пиер, става популярна в редица страни в Западна Европа и е издадена на грамофонна плоча. Песни на Атанас Косев са издавани от грамофонни фирми в Русия, САЩ, Япония, Белгия, ГДР, Финландия и др. Носител е на отличия на ЮНЕСКО и ФИДОФ, наградата на София (1968).^[2]

През 2009 г. Атанас Косев празнува 75-годишнината си с дебют в Музикалния театър – мюзикъла за деца и възрастни „Снежанка и седемте на джуджета“, по текст на Димитър Димитров.^[1]

През 90-те години на 20 век Атанас Косев започва активно да пише и стихове. До 2003 г. има издадени 8 стихосбирки.^[1][2] Автор е на 9 книги с поезия и разкази: „Монолози и притчи“, „Миниатюри и импресии“, „Реплики за хората“, „Адреналина и всичко останало“, „Преклонение пред идола“, „Свежа утрин – Морна привечер или Спинът броди незабелязан“, „Тщеславен ли е Бог“, „Птиците умират прави, а хората – сами“, „Бог е доброто в нас“ и „Една малка книжка – за приятели“.^[3]

През 2011 г. пише мемоарната си книга „Време е за блус!“ с приложен компактдиск към нея с 19 песни по музика на композитора.^[4]

Умира на 8 февруари 2021 г.^[5]

• 1973 – „Аероплани“
• 1974 – „Алруна, после морето и накрая бомбето“
• 1977 – „Баш майсторът на море“
• 1978 – „100 тона щастие“
• 1980 – „Баш майсторът на екскурзия“
• 1983 – „Баш майсторът началник“
• 2007 – „One Short Story“

• 1968 – награда на София за музика
• 1971 – награда на жури и публика на фестивала в Александрия, Египет
• 1972 – почетен знак на „Ямаха фестивал“ в Токио, Япония
• 1975 – награди на жури и публика на фестивал в Костелбар, Ирландия
• 1979, 1998 – голямата награда на фестивала „Златният Орфей“
• 1981 – голяма награда за най-добра песен Ню Уолън, САЩ
• 1982 – награда на Съюза на българските композитори
• 1982, 2000 – голямата награда на конкурса за детска песен „Сладкопойна чучулига“ в Бургас, както и награда на фестивала „Бургас и морето“ за песента „Поморие“
• 1997 – „Златното перо“ Класик FM радио и галерия „Макта“
• 1999 – първа награда от конкурс за забавна песен във Варна
• 2004 – награда от „Музикаутор“
• 2005 – награда „Златен век“ – сребърен плакет с печат на образа на цар Симеон I от Министерството на културата
• 2006 – голямата награда за най-добра песен на годината „На Елвис Пресли“ в световната класация „Билборд 2006“ от президента на класацията Джим Халисей, САЩ^[3]

Включен е в издание на международния справочник-енциклопедия за бележити личности от целия свят, издаден в Северна Каролина, САЩ. Включен е и в „Wh's Who“, Америка и Великобритания. Носител на почетен златен медал за заслуги към Америка, орден „Кирил и Методий“ – I степен и почетен диплом от ЮНЕСКО.^[3]

• Биография на Атанас Косев в БГестрада
• Биография на Атанас Косев в сайта на издателство „Изток-Запад“ Архив на оригинала от 2019-01-06 в Wayback Machine.
• Атанас Косев в Internet Movie Database