Атанас Ансаров
Атанас Котев Ансаров, известен и с псевдонима Чернев, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация в Струмишко.[1]
| Атанас Ансаров | |
| български революционер | |
| Роден | 1870 г. |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г. |
| Семейство | |
| Баща | Коте Ансаров |
Биография
Роден е около 1870 година[2] в струмишкото село Моноспитово, тогава в Османската империя. Баща му Коте Ансаров е селски ръководител на ВМОРО и личен приятел на Гоце Делчев.[3] Получава прогимназиално образование.
В 1900 година се присъединява към ВМОРО. В 1903 година е избран за член на Струмишкия окръжен революционен комитет.[1] В 1904 година е делегат на конгреса в Цървено поле. В 1906 година става нелегален и се присъединява към четата на Христо Чернопеев. Същата година участва в сражение над Куклиш, в което е ранен, а трима други четници са убити, докато турците дават четирима убити и много ранени.[4]
След Младотурската революция в 1908 година се легализира. При избухването на Балканската война в 1912 година се присъединява към четата на Кочо Хаджиманов.[4]
След войните участва във възстановяването на ВМРО. В 1922 година се присъединява към четата на Георги Въндев. Същата година участва в сражение над Дървош, в което четата избива 12 сръбски жандармеристи.[4] В 1923 година наследява Панде Църнгаров като председател на Струмишкия околийски революционен комитет. В юли 1924 година е делегат на Струмишкия окръжен конгрес[5] и е избран за съветник в окръжния комитет.[6] От 1925 година заедно с Милан Апостоларски завежда Струмишката околия.[7][8]
След разгрома на Кралство Югославия през април 1941 година по време на Втората световна война, заедно с Васил Катин, Панде Арабаджиев, Лямо Комаров и Мирчо Лазаров организира посрещането на българската войска.[9] През 1941 година е избран в местното настоятелство на Илинденска организация.[10]
На 12 април 1943 година, като жител на Моноспитово, подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]