Архитектура на католическите храмове в България
- Статия
- Беседа
Инструменти
Основни
Отпечатване/изнасяне
Архитектурата на сградите на католическите храмове и на другите католически институции по българските земи е под влиянието на еволюцията на църковното и гражданското строителство в Европа и въздействието на строителството на източноправославни храмове.
Архитектурата на католическите катедрални храмове в България включва ярко изразени стилове. Високите арки, сводове, кули и други елементи, характери за неоготически стил, са добре установени в катедрата на Никополската епархия в Русе. Пропорционално широката фасада на катедрата на Софийско-пловдивската епархия в Пловдив, интензивно украсена с множество статуи, полуколони и декоративни орнаменти, са характерни за стила барок. Катедралата на католиците от византийско-славянски обред в София е с осмоъгълна камбанария и има подчертани белези на източноправославното църковно строителство. Сградата на катедралата на католиците от латинския обред в София, изградена в началото на XXI в. се характеризира със сблъскване на различни стилове и изобилие на пространство, характерни за постмодернизма в църковното строителство.
Енорийските католически църкви в България са проектирани по-скромно с изключение на някои от църквите построени след Чирпанското земетресение и в началото на XXI в. при които елементи на стиловете барок, неоготика и постмодерн придават автентична религиозна украса.
През 1371 г. е построен католическият храм „Санкта Мария“ в Чипровци, тогава в пределите на Видинското царство. Това е и времето когато фамилията Кнежевичи-Парчевичи се заселва в тези земи. От запазеното описание на храма от епископ Петър Богдан се знае, че църквата е малка, но с три олтара в сградата и един отвън до стената, където са обслужвани службите през празнични дни. Поради забраната от турците да се използват камбани, началото на службите се известяват с удряне на дъска. Тази църква е била епархийска и седалище на Софийския епископ.[1] Храмът е разрушен при разгрома на Чипровското въстание през 1688 г.
През XV в. за нуждите на дубровнишките търговци, развиващи оживена икономическа дейност в района на Търново, е построена църквата „Блажена Дева Мария отнесена в небето“. През следващия век тя е предадена на арменската общност в града и след това изоставена.[2]
За църкви в Северна България се споменава в докладите на епископ Петър Солинат от 1622 г., епископ Илия Маринов от 1625 г. и епископ Петър Богдан от 1640 г. Те са построени основно от дърво. През 1643 г. католическият мисионер Яков Хомодей (Яков Божков) построява първата католическа църква от дърво и слама в Калъчлий в Южна България.
По настояване на епископ Никола Пулиеси, през 1760 г. в Белене е изградена сравнително голяма църква, зидана от камък, но доста ниска, приличаща повече на обикновена къща. В началото на XIX век в село Дуванлии е построена първата църква с пари на заможен католик, чийто единствен син е бил болен, но преживява една от чумните епидемии, спохождали Южна България през това време. Това е била малка каменна постройка с малък олтар.[3]
През 1820 г. отец Филип Скваргия успява да построи малка църква в Трънчовица.[4] Първата католическа църква в Пловдив е изградена през 1839 г.,[5] но тя изгаря до основи през 1856 г.
През септември 1842 г. епископ Андреа Канова започва строителството на първите масивни сгради за католически църкви в селата Балтаджи и Даваджово. По-късно масивни храмове са построени и в другите павликянски селища от Южна България.
Промяната в правната основа на отношението към вероизповеданията в Османската империя след Хатихумаюн от 1856 г. позволява на храмовете да бъдат поставени камбани.
По време на управлението епископ Анджело Парси католиците в Северна България се добиват с право да строят църкви и в годините между 1852 г. и 1860 г. са издигнати храмовете в Лъджене, Ореши и Белене. Строежът на сегашната катедрала „Св. Лудвиг“ в Пловдив започва през 1858 г. от брациговския майстор Иван Боянин (1818 – 1877) и е завършен през 1861 г.[6] Още преди Освобождението започва строителството на католически храм в София, който е напълно довършен през 1889 г. Сградата му е разрушена през Втората световна война.
Катедралата на Никополската епархи „Свети Павел от Кръста“ в Русе е проектирана от италианския архитект Валентино Делл Антонио и е изградена през 1890 – 1892 г. Храмът е трикорабен с 31 метрова камбанария, построен в неоготически стил с колоритно разнообразено фасадно оформление от съчетанието на видима тухла с прецизно детайлирани пиластри и рамки на отворите от бял камък. Валентино Делл Антонио е проектирал преди това и католическата църква „Непорочно зачатие на Дева Мария във Варна“ също в готически стил.
Камбанарията при църквата „Св. Лудвиг“ в Пловдив, известна с името Кула Леонтиана, е изградена през 1898 г. по проект на архитект Мариано Пернигони с архитектура във флорентински стил. Той проектира подобни камбанарии, изградени до църквите в Калъчлии и Балтаджии (днес в пределите на град Раковски) и разрушени от земетресението през 1928 г. Архитект Пернигони също проектира сградите на много от католическите колежи в България – сградите на Мъжкия католически колеж „Св. Августин“, на френския колеж във Варна и на френски девически колеж в Русе. Параклисът „Свети Архангел Михаил“ във Варна е проектиран от архитект Мариано Пернигони през 1905 г., но е изпълнен от архитект Дабко Дабков.[7] Архитектурата на параклиса е готическа.
През 1918 г., архитектите Рикардо Тоскани и Светослав Славов проектират пансиона на девическото училище „Свети Йосиф“ в Бургас в комплекс с католическия параклис „Свети Йосиф“.
На 17 септември 1922 г. се поставя основният камък на „Успение Богородично“. Църквата е проектирана от инж. Хайнрих и е първата железобетонна църква в София. Тя е изградена в стила на източно-православните храмове. През 1931 г. в същия дух – с ясно подчертани белези на източноправославното църковно строителство – е построен и храмът на източнокатолическа енория „Възнесение Господне“ в Пловдив', проектиран от арх. Камен Петков.
Двата католически храма в Ямбол – латинският „Пресвето сърце Исусово“ и униатският „Свети Кирил и Методи“, заедно със семинария на успенците в града, са изградени през 1925 г. в един общ архитектурен комплекс (една сграда с три крила и обща камбанария).
Чирпанското земетресение разрушава много от католическите храмове в Пловдивско. През 1929 – 1930 г. архитект Камен Петков проектира челната фасада на църквата „Св. Лудвиг“ в Пловдив в духа на италианския неокласицизъм в стил барок. Фасадата е изградена с класицистични и барокови елементи – с множество статуи, полуколони и декоративни орнаменти. Така сградата добива днешния си вид. Архитект Петков също проектира митрополията, която се намира непосредствено до църквата със сецесиони елементи.[8] Архитект Камен Петков е автор на проектите на нови църкви за католическите енории около днешния град Раковски, някои от които са с почертани елементи на стила барок.
Църквата „Свети Кирил и Методий“ в Стара Загора е единствената католическа църква в България, на която режимът след 1944 г. е посегнал и разрушил. Източнокатолическата църква „Света Троица“ в Куклен e построена от 1945 до 1948 г. Следващият католически храм, построен в България, е „Свети Дух“ през 1996 г. Сградата му е в модернистичен стил между жилищните блокове в кв. Тракия на град Пловдив.
Нова сграда на катедралата „Свети Йосиф“ в София започва да се строи след благославяне на първия ѝ камък от папа Йоан Павел II по време на апостолическо поклонничество в България през 2002 г. Катедралата е завършена през 2006 г. и има постмодерна архитектура с включвания на елементи от различни стилове – флорентински ренесанс, готика и модернизъм. Проектът е дело на архитект Константин Пеев и архитект Стоян Янев. Подобен е стилът на другите католически храмове построени по това време в България.
Вътрешното разположение в католическите църкви варира според предназначението и архитектурата им, но въпреки това има общи елементи, които са представени дори в църквите с модерна и постмодерна архитектура. Според функцията им в България има четири основни вида католически църкви: катедрала (седалище на епископ), енорийски храм, ректорален (помощен) храм и параклис (капела). Параклисите могат да бъдат самостоятелни или към друга институция – църква, манастир, болница, училище или дворец – понякога наричани капела, а свещеникът, който служи в тях, капелан. Параклисите могат да бъдат публични или предназначени за определена група от хора или една знаменитост (например цар). Обикновено капелите (параклиси) към църкви, в които се пазят мощи на светци или други светини (икони, статуи и прочее) се наричат светилища.
Основните елементи в католическите храмове са:
Списък с храмове на Католическата църква в България по времето на постояването им
Храм Години на построяване Епархия | Населено място | Архитектурни особености | Снимка | |
---|---|---|---|---|
„Света Анна“ (1851 – 1855) Никополска епархия | Малчика | Храмът е най-старата католическа църква в България. Сградата е с уникална външна каменна фасада. | ||
„Непорочно зачатие на Дева Мария“ (1851 – 1857) Никополска епархия | Ореш | |||
„Рождение на Блажена Дева Мария“ (1860) Никополска епархия | Белене | |||
„Свети Лудвиг“ (1858 – 1861) Софийско-пловдивска епархия | Пловдив | Храмът е построен от брациговския майстор Иван Боянин по проект на италианския архитект Алфонсо с финансовата подкрепа на папа Пий IX и апостолическия наместник Андреа Канова. Първоначалното оформление на сградата е съчетавало стила на римските ренесансови базилики и традициите на българската възрожденска архитектура. Храмът е ремонтиран през 1929 – 1930 г. от архитект Камен Петков. Челната фасада на църквата е в духа на италианския неокласицизъм в стил барок. | ![]() | |
„Свети Архангел Михаил“ (1874) Никополска епархия | Трънчовица | Църквата е построена през 1874 г. от майстор Генчо Кънев от Трявна. Тя е дълга 35 м., широка и висока – 10 м. През 1876 г. са монтирани 3 камбани в самостоятелна камбанария построена от дялан камък с височина 25 м. | ||
„Свети Петър и Павел“ (1882) Софийско-пловдивска епархия | Хисаря | ![]() | ||
„Непорочно зачатие на Дева Мария“ (1882 – 1885) Никополска епархия | Варна | Проектант на храма е италианският архитект Валентино Делл Антонио. Църквата е еднокорабна, с притвор, апсида и кула с метален кръст. В стилово отношение сградата е представителна за неоготиката с типичните за това изкуство островърхи арки на прозорците и централния вход. | ![]() | |
„Прескръбна Божия Майка“ (1884 – 1886) Софийско-пловдивска епархия | Дуванлии | Сградата е в неовизантийски стил – дълга 28 м, широка 13 м и висока 17 м., с три олтара. По-късно е изградена и камбанария, висока 22 метра. | ![]() | |
„Дева Мария на Броеницата“ (1890) Никополска епархия | Велико Търново | Построена от чешки предприемачи и работници. | ![]() | |
„Свети Павел от Кръста“ (1890 – 1892) Никополска епархия | Русе | Проектиран от италианския архитект Валентино Делл Антонио. Храмът е трикорабен с 31 метрова камбанария, построен в неоготически стил с колоритно разнообразено фасадно оформление от съчетанието на видима тухла с прецизно детайлирани пиластри и рамки на отворите от бял камък. | ![]() | |
„Пресвето сърце Исусово“ (1894) Никополска епархия | Драгомирово | ![]() | ||
„Свети Йосиф“ (1899) Софийско-пловдивска епархия | Пловдив | ![]() | ||
„Свети Франциск от Асизи“ (1899) Софийска епархия | София | Храмът е построен от чешкия предприемач Богдан Прошек | ||
„Свети Роко“ Софийско-пловдивска епархия | Пловдив | ![]() | ||
„Свети Антон Падуански“ (1898 – 1901) Никополска епархия | Белене | |||
„Пресвето сърце Исусово“ (1904) Никополска епархия | Гостиля | Сградата е проектирана от италианския архитект Джовани Мосути. | ![]() | |
„Свети Архангел Михаил“ (1905) Никополска епархия | Варна | Параклисът е проектиран от архитект Мариано Пернигони заедно със сградата на колежа „Свети Михаил“ във Варна през 1905 г., но е изпълнен от архитект Дабко Дабков. Архитектурата на параклиса е готическа. | ![]() | |
„Дева Мария Лурдска“ (1903 – 1909) Софийско-пловдивска епархия | Пловдив | ![]() | ||
„Света Троица“ (1907 – 1909) Никополска епархия | Асеново | Сградата е висока 12 м., дълга 25 м и широка 9 м. В нея има два олтара. | ![]() | |
„Скръбна Божия Майка“ (1910) Никополска епархия | Царев брод | |||
„Свети Йоан Кръстител“ (1911) Никополска епархия | Добрево | Храмът е изграден от македонския майстор Арсо, а брат Теофил от монашеския орден на пасионистите е проектирал сградата. След Втората световна война храмът се използва от Православната църква. | ||
„Света Богородица“ (1914) Никополска епархия | Брегаре | ![]() | ||
„Успение Богородично“ (1918) Софийска епархия | Бургас | Храмът е построен по проект на двама архитекти – Рикардо Тоскани и Светослав Славов. Сградата е в неоготически стил, със строги пропорции на архитектурните декоративни детайли. | ![]() | |
Параклис в Католическото гробище в Пловдив (1920) Софийско-пловдивска епархия | Пловдив | Храм-паметник на падналите католици от Пловдив във войните за национално обединение. | ![]() | |
„Свети Петър и Павел“ (1922) Никополска епархия | Драгомирово | |||
„Успение Богородично“ (1923) Софийско-пловдивска епархия | Житница | ![]() | ||
„Успение Богородично“ (1922 – 1924) Софийска епархия | София | Църквата е проектирана от инж. Хайнрих като първата железобетонна църква в София. | ![]() | |
„Успение Богородично“ (1924) Софийска епархия | Покрован | В църквата е в стил на православен храм. | ||
„Пресвето сърце Исусово“ (1925) Софийска епархия | Ямбол | Двата католически храма в Ямбол са изградени в един общ архитектурен комплекс (една сграда с обща камбанария) в Т-образна форма. Църквата е разположена в западното крило. | ![]() | |
„Свети Кирил и Методий“ (1925) Софийска епархия | Ямбол | Двата католически храма в Ямбол са изградени в един общ архитектурен комплекс (една сграда с обща камбанария) в Т-образна форма. Църквата е разположена в източното крило. | ![]() | |
„Дева Мария – Майка на святата надежда“ (1929) Никополска епархия | Бърдарски геран | Намира се в двора на манастира на бенедиктинките заедно със сградата на бившето немско училище. | ![]() | |
„Успение Богородично“ (1929) Софийска епархия | Ново Делчево | |||
„Пресвето сърце Исусово“ (1930 – 1931) Софийско-пловдивска епархия | Раковски | Трикорабна базилика побираща около 2000 богомолци, с две кампанили (квадратни камбанарии), проектирана от архитект Камен Петков. | ![]() | |
„Свети Архангел Михаил“ (1930 – 1931) Софийско-пловдивска епархия | Раковски | Трикорабна базилика побираща около 2000 богомолци, с две кампанили (квадратни камбанарии), проектирана от архитект Камен Петков. Църквата „Пресвето сърце Исусово“ е изпълнена по същия проект, но има разлики в украсата на фасадите. | ![]() | |
„Непорочно зачатие Богородично“ (1930 – 1931) Софийско-пловдивска епархия | Раковски | Трикорабна кръстообразна базилика само с една осмоъгълна камбанария над главния вход, проективана от архитект Камен Петков. | ![]() | |
„Свети Антон Падуански“ (1930 – 1931) Софийско-пловдивска епархия | Борец | трикорабна кръстообразна базилика само с една осмоъгълна камбанария над главния вход, проективана от архитект Камен Петков. Католическата църква в село Парчевич е изпълнена по същия проект. | ![]() | |
„Свети Франциск от Асизи“ (1930 – 1931) Софийско-пловдивска епархия | Белозем | Архитектурата е трикорабна кръстообразна базилика с две камбанарии, които са с осмоъгълни вертикални обеми. Храмът е проектиран от архитект Камен Петков. | ![]() | |
„Възнесение Господне“ (1930 – 1931) Софийска епархия | Пловдив | Архитектурата ѝ е трикорабна базилика с ясно подчертани белези на източноправославното църковно строителство. Проективана е от архитект Камен Петков. | ![]() | |
„Света Троица“ (1930 – 1931) Софийска епархия | Малко Търново | ![]() | ||
„Свети Кирил и Методий“ (1932) Софийска епархия | Стара Загора | |||
„Светият кръст“ (1933) Никополска епархия | Трънчовица | Сградата на църквата е построена по същия проект, по който е построена и църквата „Дева Мария – Майка на святата надежда“ в Бърдарски геран. | ||
„Свети Йосиф“ (1930 – 1934) Никополска епархия | Бърдарски геран | Архитектурата е трикорабна, с елементи от новоготически стил. | ||
„Свети Йосиф“ (1936) Софийска епархия | Казанлък | |||
„Дева Мария – Царица на ангелите“ (1934 – 1937) Софийско-пловдивска епархия | Пловдив | Храмът е построен по проект и ръководството на пловдивския архитект Димитър Попов. | ![]() | |
„Дева Мария Богородица“ (1936 – 1937) Софийско-пловдивска епархия | Бургас | Планът е изработен от бургаския арх. Светослав Славов. Архитектурният план е от типа еднокорабна и едноапсидна базилика. | ![]() | |
„Света Троица“ (1945 – 1948) Софийска епархия | Куклен | |||
„Свети Дух“ (1996) Софийско-пловдивска епархия | Пловдив | ![]() | ||
„Свети свети Кирил и Методий“ (2000 – 2002) Никополска епархия | Свищов | |||
„Свети Андрей“ (2003 – 2004) Софийско-пловдивска епархия | Калояново | Проектът на сградата в неоготически стил е дело на архитект Михаил Радулов. | ![]() | |
„Свети Йоан XXIII“ (2001 – 2005) Софийска епархия | София | Храмът е проектиран от архитектите Добрина и Светослав Димови. | ![]() | |
„Свето Семейство от Назарет“ (2004 – 2005) Софийско-пловдивска епархия | Хисаря | Църквата е издържана в модерен стил в съчетание със стилове от миналото. | ![]() | |
„Свети Йосиф“ (2002 – 2006) Софийско-пловдивска епархия | София | Проектирана от архитектите Константин Пеев и Стоян Янев в постмодерен стил. | ||
„Дева Мария от Фатима“ (2008) Никополска епархия | Плевен | Във всеки детайл при неговия градеж, като се започне от основите на сградата, положени във формата на кръст, колоните, до прозорците и централната входна врата, има символика в стил постмодерен. | ||
Параклис „Божие милосърдие“ (2011) Никополска епархия | Белене | Проектиран от архитект Борислав Богданов | ||
Параклис „Христос Възкръсналия“ (2012) Софийско-пловдивска епархия | Раковски | Проектиран от архитект Светослав Фъсов, има осмоъгълна форма с пирамидален купол с височина 12 м и 130 кв. м. площ. | ![]() | |
„Свети Дух“ (2013) Софийска епархия | София | ![]() | ||
„Христос Спасител“ (2007 – строеж) Никополска епархия | Видин | |||
„Дева Мария – Помощница на християните“ (2013 – строеж) Софийска епархия | Стара Загора | Характерът на комплекса е модерен, с елементи от традиционната българска манастирска и църковна архитектура. Проектът е творба на архитектите Александър Генчев и Иглика Люцканова. | ||
„Успение Богородично“ (2014 – строеж) Никополска епархия | Враца | Архитектурата на църквата е еднокорабна. Проектът е разработен от архитектите Александър Генчев и Иглика Люцканова. Храмът е в характерен за католицизма готически стил, като класическите форми са стилизирани през призмата на съвременната естетика. | ||
Параклис „Свети Йосиф“ (2018) Софийско-пловдивска епархия | Раковски | ![]() | ||
Параклис „Дева Мария – майка на църквата“ (2018 – 2020) Никополска епархия | Чипровци | Архитект на храма е Михаил Радулов. |
Седалищата на католическите епископи в България са в София, Пловдив и Русе.
Седалище Година на построяване | Населено място | Архитектурни особености | Снимка |
---|---|---|---|
Седалище на Софийската епархия (?) | София | ![]() | |
Седалище на Софийско-пловдивска епархия (?) | Пловдив | Сградата е в стил сецесион (на снимката, тя е вдясно от катедралата). | ![]() |
Седалище на Никополска епархия (1895) | Русе | Построена за банкера Иван Симеонов по проект на Нигохос Бедросян. Закупена от църквата през 1937 г. | |
Седалище на Междуритуална епископска конференция в България (1925 – 1928) | София | ![]() |
Сгради на католическите училища и техните стопани днес.
Католически колеж Година на построяване Днешен стопанин | Населено място | Архитектурни особености | Снимка |
---|---|---|---|
„Свети Августин“ (1921) Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. | Пловдив | Сградата е по проект на италианския архитект Мариано Пернигони. Доближавайки се до характера на първоначалната сграда, през 1932 г. архитект Камен Петков проектира и западното крило на новата сграда. | ![]() |
„Свети Йосиф“ (1899) Филиал на Техническия университет в Пловдив | Пловдив | Построена по проект на пловдивските архитекти Георги Фингов и Вълко Вълкович. След земетресението през 1928 г. арх. Камен Петков ремонтира сградата и надстроява трети етаж. Релефната украса на фасадата на сградата е в стил сецесион.[9] | ![]() |
„Свети Андрей“ (1902) Национално училище по изкуствата „Добри Христов“ | Варна | Сградата е по проект на италианския архитект Мариано Пернигони. Тя е една от най-големите сгради в началото на 20 век във Варна. | ![]() |
„Нотър Дам Де Сион“ (1908) Aнглийска гимназия „Гео Милев“. | Русе | Сградата е по проект на италианския архитект Мариано Пернигони. Според проекта сградата е трябвало да има П-образна форма, но е изпълнено само едното крило и главната фасада е останала асиметрична. | ![]() |
„Свети Йосиф“ (1918) Медицински център І | Бургас | Комплексът – пансион и параклис – е проектиран на архитектите Рикардо Тоскани и Светослав Славов. Сградите са в неоготически стил, със строги пропорции на архитектурните декоративни детайли. | ![]() |
„Свети Кирил и Методий“ (1924) Математическия факултет на Софийския университет. | София | ![]() | |
„Санта Мария“ (1931) Национална спортна академия | София | на ул. „Гургулят" №1 | |
„Одринска българска католическа гимназия“ (1906) Анадолската гимназия „Мурат“ | Одрин | ![]() | |
„Солунска българска семинария“ (1886) Държавен театър на Северна Гърция | Солун | ![]() | |
Ямболска семинария (1925) Общинския детски комплекс | Ямбол | Централното крило на църковния комплекс. | ![]() |
Семинария в Стара Загора (1932) Център за работа с деца | Стара Загора | ![]() |
Сгради на католическите болници и техните стопани днес.
Болница Година на построяване Днешен стопанин | Населено място | Архитектурни особености | Снимка |
---|---|---|---|
„Княгиня Клементина“ (1891) Пета МБАЛ-София | София | Проектът е изработен от архитект Бранди. През 1936 – 1937 г. болницата е разширена с ново крило по проект на архитект Иван Васильов. | ![]() |
„Свети Йосиф“ (1927) Военна болница | Пловдив | ![]() |
Междуритуална епископска конференция в България | |
Софийска епархия (източнокатолическа) | |
Софийска епархия (исторически структури) | |
Софийско-пловдивска епархия (римокатолическа) | |
Софийско-пловдивска епархия (исторически структури) | |
Никополска епархия (римокатолическа) | |
Никополска епархия (исторически структури) |