Арсен (дем Въртокоп)
Тази статия е за селото във Воденско, Гърция. За химичния елемент вижте арсен.
Арсен (на гръцки: Αρσένι, Арсени, катаревуса: Ἀρσένιον, Арсенион) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп (Скидра).
| Арсен Αρσένι | |
| — село — | |
  Арсен  Арсен  Арсен | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 1241 души (2021 г.) |
География
Селото е разположено на 50 m надморска височина в областта Сланица, на 5 km южно от демовия център Въртокоп (Скидра) и на 21 km югоизточно от град Воден (Едеса), в североизточното подножие на Габер, рид от планината Каракамен.[1]
История
В Османската империя
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Арсен (Arsen), Воденска епархия, живеят 150 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Арсен (Arséne) е посочено като село във Воденска каза на Османската империя със 72 къщи и 270 жители българи и 55 жители помаци.[3] Църквата „Свети Пантелеймон“ е стара.[4]
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Арсен (Άρσεν) има 25 семейства християни и 12 семейства мюсюлмани.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Арсенъ има 310 жители българи и 115 турци.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арсен (Arsen) има 320 българи патриаршисти гъркомани.[7]
В 1910 година в селото (Άρσεν) има 238 жители екзархисти.[8]
В Гърция
По време на Балканската война в селото влизат гръцки части и то остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Арсен има 168 мъже и 170 жени.[9] В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Арсен като село населено с „40 семейства на християни славофони и 20 турци“ (40 πατριαρχικές σλαβόφωνες και 20 τουρκικές οικογένειες)[10] и със „славяногласни елини“.[11]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Арсен има 30 къщи на християни славяни, 35 къщи на турци и 5 къщи на мюсюлмани цигани.[12]
Мюсюлманското население на Арсен е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Понт и Кавказ.[1] В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско[9]) със 103 бежански семейства и 410 жители бежанци.[13] Според други данни в 1928 година жителите на селото са 669, от които 333 бежанци. В 1940 година жителите са 981, от които 450 местни и 531 бежанци.[1]
Землището на селото се напоява от канализационна система, изградена след Втората световна война и е изключително плодородно. Произвеждат се пшеница, сусам, памук, детелина, копринени пашкули, а частично е развито и отглеждането на млекодаващи крави.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Далка Терма[14][15] | Ντάλκα Τέρβα | Докари | Δοκάρι[16] | местност на ЮИ от Арсен, по левия бряг на Мъгленица[14][15] |
| Чал[14] | Τσαλι | Ангатия | Άγκάθια[16] | местност на И от Арсен, по левия бряг на Мъгленица[14] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 338[1] | 390[1] | 669[1] | 981[1] | 996[1] | 1276[1] | 1276[1] | 1292[1] | 1459[1] | 1409 | 1396 |
Личности
- Родени в Арсен
Дядо Андо, деец на ВМОРО, назначен в 1910 година за потераджия на качаците във Воденско, Ениджевардарско и Берско.[17]
